Из­ку­с­т­во­ве­ди и ко­ле­к­ци­о­не­ри, ка­к­то и мно­зи­на май­с­то­ри на пей­за­жа твър­дят, че има. Съ­з­да­де­на е от ру­мън­с­ки ху­до­ж­ни­ци и ди­зай­не­ри от 30-те го­ди­ни на ми­на­лия век.

В скром­ния ал­бум с кра­т­ки ано­та­ции, из­да­ден по по­вод юби­лея, са пре­д­с­та­ве­ни 13 те­х­ни твор­би. Спо­ме­на­вам са­мо име­на­та на Але­к­сан­д­ру Са­т­ма­ри, Ни­ко­лае Дъ­ре­с­ку, Са­му­ел Мю­ц­нер, Ко­с­тин Пе­т­ре­с­ку, Ге­ор­ге Бар­би­е­ри, Кон­с­тан­ти­не­с­ку-Али Ба­ба, Хрант Ави­кян… Из­ве­с­тен ме­це­нат на ху­до­ж­ни­ци и му­зи­кан­ти от то­ва вре­ме е ру­мън­с­ки­ят скул­п­тор от не­м­с­ки про­из­ход Фре­де­рик Щорк. За­е­д­но с же­на си ху­до­ж­ни­ч­ка­та Се­си­лия Ку­це­с­ку-Щорк, ор­га­ни­зи­ра ри­су­вал­ни и му­зи­кал­ни ма­ти­не­та на ло­джи­я­та на ве­ли­ко­ле­п­на­та си ви­ла във ве­не­ци­ан­с­ки стил. При­в­ле­че­ни са и та­лан­т­ли­ви бъл­гар­с­ки де­ца от Бал­чик, сред ко­и­то е и Бо­рис Ка­ра­джов. По-къ­с­но той сле­д­ва и се раз­ви­ва ка­то бе­ле­жит ру­мън­с­ки тво­рец под име­то Бо­рис Ка­ра­джа­ле. До­с­ти­га до ре­к­тор на Ху­до­же­с­т­ве­на­та ака­де­мия в Бу­ку­рещ. В бал­чи­ш­ка­та га­ле­рия е из­ло­же­на изя­щ­на­та му скул­п­ту­ра “Пи­е­та”. За­бе­ле­жи­тел­но е тво­ре­ни­е­то му “По­с­ле­д­на­та стре­ла”, си­ту­и­ра­но на са­мия край на нос Ка­ли­а­к­ра.

Бал­чи­ш­ка­та жи­во­пи­с­на шко­ла про­дъл­жа­ва да жи­вее и след 1940 г. Бал­чик ста­ва от­к­ри­тие и уси­ле­но се ри­су­ва от мно­зи­на бъл­гар­с­ки ху­до­ж­ни­ци от по-но­во­то по­ко­ле­ние. И се­га мо­же да се ка­же, че Бе­ли­ят град е най-ри­су­ва­ни­ят град по на­ше­то Чер­но­мо­рие.

Александър ЛАМБОВ