Желание

Колкото и да ми са притъпени сетивата

от грижи, проблеми и рани,

все още намирам място в душата си,

с което оптимизма да храня.

Все още съм съпричастна към болката

на близки, на чуждите хора.

Все още успявам да даря обич,

а вечер за света да се моля.

Все още… Дано не изгубим човешкото

и като диви зверове да се хапем.

Дано си прощаваме с милост грешките,

за да запазим душите си, нашите.,

Искрено

Вървя по стъпките ти, минало!

Ти знаеш – никак не е леко.

Пристъпвам бавно, уморено.

Останала така – без дреха.

С оголена душа е страшно.

От истината най-боли.

Забива ножа безпощадно,

а после – знам, до гроб кърви!

И все пак искам да я зная!

До край! Каквато и да е!

Аз толкоз страдах, че не зная

ще заболи ли или не!

Пролетно

И ми се стори толкоз невъзможно,

отново да се влюбя в пролетта!

Да и даря сърцето си тревожно,

а тя да ме лекува със цветя.

И да ме излекува от лъжите,

от злобата човешка, завистта.

Да ме пречисти и прогони злото,

безкрайната човешка самота.

Майско

Предизвикателно черешовият вятър

помете небето ритуално.

Целуна го, в дърветата се скри

и много бързо, рязко, емоционално,

сърцето си черешово разкри.

Прехвръкнаха златисти пеперуди

и заклинания политнаха завчас.

Небесната харизма, с майска лудост,

завихри с вятъра вселенска страст.

Великден

Ще повярвам ли в тебе,  Господи,

или ще сложа колебание пред олтара?

Ти анулираш смъртта ни човешка,

за да оправдаеш очакванията ни.

Ти се безсмъртната любов, спасяваща

беззащитните ни души, човешките.

Даваш покоя, отказан ни на Земята,

като даряваш прошка за грешките.

В тази “долина на скръбта” не разбрах ли,

че Адът е проектиран тук, долу.

Че той е убежище за душите ни,

въпрос за житейския отговор.

Не помъдрях ли в него достатъчно?

Не осъзнах ли, че си една еманация?

Не простих ли всичко с бавно страдание?

Сега търся вече поне миг компенсация.

Виждам тебе – начало на края.

Имам време – Вечността е пред мен.

С този преход от Ада  към Рая,

си в душата ми всеки мой ден.

Пролет

Засмяно момиче с поли

звездошарени

пръска цвят и надежди,

променя света.

От палитра рисува зелено и алено,

жълто, розово, смях и сълза.

Със закачка променя природата,

дните ни

и душите, копнеещи за топлота.

Засмяно момиче,

дошло от Вселената

за миг, ненадейно променя света.

Стихове: Ирена Илиева, от лит. клуб “Йордан Кръчмаров” – Балчик