Лимонов букет от Ботаническата градина на сем.Серафимови в с.Велика, община Царево

Досети ли се колко много те обичам?

За теб писмото ми е винаги недописано, щастливо заредено, запомнило и възкресило всеки миг.
Изпълвайки ме с възхищение, гледайки ме слисано, съхранило тайната в неизпратения плик.
Толкова много пропуснати възможности да се обичаме, защото ти си единствена за мен.
Всъщност, това си ти, накратко. Колко сплетни си преживяла? Колко тежки брадви над тебе са били надвесени и са искали да вгорчат живота ти завинаги…
Това го виждам отстрани и бързам да те предупредя, да споделя чувствата си и да го допиша в писмото си.
Отново си насреща ми, вечна като камък, с твоята цигара, превърнала спомена в пепел. А твоята любов към мен е бликнал пламък или обич възродена, седефен миг по детски весел.
Как да споделя в писмо, всичко, насъбрано в мен? Да те открадна явно аз от другите? Да съхраня тайно в душата си любовта към теб, единствено за себе си, колкото и невъзможно да ми е това?
Повярвай ми! Ще посрещнем в мечтите си не едно разсъмване, изваяно от вятъра.
Отново ще бъде хубаво, като тебе хубаво, с най-щедрия дар – твоите коси, разпилени като звезден царски дар върху гърдите ми, само за мен. Това е само част от добротата ти-баладична и изваяна.
Това е само част от красотата ти, от мене преразказана. Една история, която отново ме гледа слисано, стаена в дъното на лятото…
Ах, това писмо до теб, така ли ще остане-недописано?
Георги ЙОВЧЕВ
Балчишката Тузла