Тодор Добрев получава поздравление на 90-годишния си юбилей от своя набор и приятел Сава Мартинов   Фото: Личен архив

Тодор Димитров Добрев е роден на 13 февруари 1925 год. в с. Тригорци. Неговите родители са потомци на заселили се в Добруджа фамилии от Старозагорско през втората половина на ХІХ век. Наследник на горди и трудолюбиви хора, чиито основен поминък е земеделието и животновъдството, Тодор Добрев отдава най-значителната част от съзнателния си живот на селското стопанство в Добруджа. Рано загубили баща си, той и неговите братя: Стоян – по-големият и Андрей – по-малкия, привикват да се трудят от най-ранна възраст.
По думите на тяхната сестра Живка Калчева: „…тримата са отлични техници, което определя и бъдещите им професии”.
Тодор Добрев успява да завърши средно професионално-техническо образование в един от първите институти за подготовка на кадри за модерно земеделие – БУЗЕМА – София.
Неосъществена остава мечтата му да завърши Русенския висш машинно технически институт, където е бил приет. Започнал професионалната си кариера като механизатор в Техническа работилница на стопанството в Балчик, продължава работа в МТС – с. Белгун, където през 1953 година израства до длъжност: „главен инженер”, като такъв работи последователно в: ТКЗС – Балчик, ТКЗС – с. Дропла, в АПК – Балчик.
В средата на 70-те години заминава на работа в Коми АССР, като началник на горски технически участък. След завръщането си е технически ръководител на пристанище Варна Запад, заместник директор по техническите въпроси в Двореца – Балчик, и отново в АПК – Балчик.
Повече от 50 години труд отдадени на техниката и в най-значителна степен – за развитие на модерно високопроизводително земеделие.
За своя принос в развитие селското стопанство в Добричко /бивш Толбухински окръг/ не веднъж е отличаван с държавни ордени и отличия. За него няма по-висока ценност от труда – рационалният и добре организиран процес за развитие на дейността, в която полага усилия. Морален императив: уважение към личността на хората, с които е работил! Готовност да прегърне значими каузи, умение да отсява дребното от значимото и въпреки трудностите да продължава напред; не на последно място – лично достойнство и себеуважение. За тези свои качества той продължава да се радва на вниманието на хората, с които се е трудил.
Грижовен родител и глава на семейство, той винаги проявява търпение, разбиране и готовност да поощри всяко ново начинание на децата си и на техните деца. Сега, в есента на своя живот – не престава да се вълнува от новостите в техниката, макар че отдавна не е пристъпвал прага на техническа работилница и не може да отиде до полето да види „как върви есенната сеитба”.
Любопиството и нестихващия интерес към всичко ново поддържа младежкия му дух. Верен на любовта си към земята и техниката той все поглежда към небето и като добър стопанин по детски се радва и на белия сняг, и на тихия напоителен дъжд, и на благото лятно слънце когато започне жътва!
Такъв го познаваме, ценим и обичаме!
Илияна ДИМИТРОВА