Поетите Добромир Банев и Маргарита Петкова представят своето творчество на бургаската публика
Фото: Георги ЙОВЧЕВ

Оказа се, че Бургас не е само “град на морето и трудовите хора”. В това се убедих, когато посетих културен център “Морското казино” на 12.02.2016г. Същото онова емблематично бургаско казино, строено 1938 г. Сега възкръснало, което заедно с мор- ската градина ме посрещнаха монументите на А.С.Пушкин, Апостол Карамитев, Геор- ги Калоянчев… А в новия културен център посетих залите, носещи имената на Христо Фотев Констан- тинов, Георги Баев, Петя Дубарова. Хубаво е и в Балчик, в нашия нов културен център, да има зала с името на нашия рано напуснал ни Йордан Кръчмаров.
Именно в зала, носеща името на Петя Дубарова, се състоя премиерата на стихосбирката “Зад огледалото” с майката на “Като дива къпина съм-/ни хубост у мен,ни сладост./ Стипчива съм, но мога/да утоля някому глада и жаждата…”-публикувано още през 1983. Тогава, мисля го прочетох. Авторът е много известната поетеса Маргарита Петкова /в тандем с бащата на “Афиш”- софийския поет Добромир Банев/. Превъзходна организация, мощна подкрепа от Община Бургас,отлична водеща-поетесата Венда Райкова и нейните конкретни думи: “Привидно случайните неща са знаци на съдбата. Те са знамения, които не се повтарят…” Редом с нас беше и зам.-кметът по култура и образование на Община Бургас Йорданка Ананиева, която направи впечатляваща констатация: “…Любовта е единственото чувство, което може да се празнува, а поезията е повей неуловим, подобно въздишка…” Тук бе и главният секретар на Областната администрация-Валентин Люцканов, със своя- та съпруга.Журналистът и почетен гражданин на Бургас-Георги Райков,също беше сред нас. За радост на балчишките читатели, певицата Тони Димитрова, която ни зареди с емоции в студения октомврийски ден миналата година, също носи вече това почетно звание. А основен двигател е Медицинска лаборатория”Лина”с управител д-р Васил Костадинов, който, застанал до своята съпруга Татяна, развълнувано съобщи на всички ни: “…И любовта не изстива./Не може с пръст да се изтрий./Тя-любовта не си отива./Преди да си отидем ний! Тук бяха и невидимите регулаторни лостове-Светлана Атанасова, Дарина Вергиева и най- вече неуморимият Стоян Тончев, но за тях -друг път, със задължителното по-подробно…

Запленената от поезията на Маргарита Петкова и Добромир Банев бургаска публика.                                Фото: Георги ЙОВЧЕВ

В такава обстановка посрещнахме авторите на”Абсурдни времена-1″и”Абсурдни времена-2″, където вляво на страницата беше тя-спонтанната и откровена поетеса Маргарита Петкова, а вдясно той-с възторгнати отговори поет Добромир Банев. Във втората част си смениха местата, но ефектът бе същият-крайно емоционален. И двата екземпляра от книгата на двамата отдавна са разпродадени на пазара.
Но с какво ни изненада този път “Зад огледалото”? Тук нямаше скрити въпроси, нямаше отговори със заобикалки, всичко беше пречистено, както след пролетен дъжд, преливащ отвсякъде с остроумия, поетично-лирически хватки, неочаквано красиви финали.
Незабравяйки силата, скрита в изказа, анжабманите, синтакси- са,вместени във висшия пилотаж, изпълнен от думите-най-крехкия материя на Земята. Първите 33 стихотворения са на Маргарита Петкова, вторите 33 на Добромир Банев-този път поотделно, но в строга последователност. Нашият Христос също е бил на 33, когато ни е завещал: “Обичайте се! В притихналата зала струнно се пресъздаваха моменти, които на едната страна звучаха “Маргарита, а на другата”Добромир”, в неусетен синхрон. Абсолютно естествени, създавай- ки моменти на приобщаване, защото всичко е станало в конкретната жизнена обстановка- огледален образ на техните вълнения, където красотата им, не само духовна- отразена в ду- шите ни, сякаш двойна стана. Защото, колко камбанно звучат в нейната “Бяла карта”: “Ах,колко пренебрегнати послания!/ И колко думи корабокруширали!/Едни безумия са ми останали/и денонощно не ми дават мира. /Ах,колко всеки миг е предпоследен/и всяка болка-все по-предстояща./…” Не закъснява и неговият отговор, в който баладично, с одическо преклонение отеква: “Господ е дете./Личи по начина,по който се смее./Личи по начина,по който играе./Личи по начина, по който обича./Личи по начина,по който си тръгва…/” Това накратко е тандем, вероятно всеки ден минават край нашия Парламент, четейки на- вярно: “Обединението прави силата” и са уверени в това, за разлика от тия, които са вътре. Защото те не отделят щастието си от свободата, гордата тръпка от любовта във всичките и форми.Те не забравят и радостта от словесното изграждане на мига, за да съчетаят вя- рата и надеждата, облечени в действие, освободени от делничните грижи. Една свръхконцентрация на чувствата, пророкувани с мъдростта на действащ шаман…
За да се потопим в безкрая на природното единение, защото:”…когато загадката е много внушителна, не смееш да не се подчиниш”-това ни е завещал Малкият принц на А.Екзюпери. Така направих и аз,присъствайки предварително на празника на виното и любовта, бушу- вайки ритуално в човешките ни души. Останах очарован от тяхната сила-предана и вярна.
Естествено за всяка такава литературна вечер, Маргарита Петкова обобщи: “Любовта е универсално усещане – всеки я преживява, всеки я носи в душата си. Дано “Зад огледалото” видите своите неща…” Ако ме попитате какво стана след коктейла, под секрет ще ви кажа-изкарах балчишкото вино с дъх на “нохан” и “умей уното”,макар че моето беше в повече-затова и по-бързо свърши, за разлика от тяхното вино, нищо, че беше поморийско… Тъй като на майсторката на съвременната българска любовна лирика предстои юбилей очакваме от ИК “Персей”с Пламен Тотев поздрава към нея, към великата Маргарита Петкова – “Болката отляво”. А аз, идвайки отдалече, заедно с “Добри”, макар и задочно, ще и пожелая думите на моя любим литературен герой Мечо Пух да се сбъднат: “Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден,така,че никога да не живея без теб.” И тъй като предпоследната книга на поетите Маргарита Петкова и Добромир Банев е “Зад огледалото” е факт, колко му е да се видим отново – този път “Пред огледалото”!
Георги ЙОВЧЕВ