Има ли по-щастлив час от този, когато за първи път усетиш живот под своето сърце и докосреш нежно корема си с две ръце. Бързаш да споделиш радостта си с мъжа насвоето сърце. На двама ви от радост – израстват криле, ще си имате дете, създадено с много обич и мечти.
Бавно времето тече, докато се развива и расте в коремчето на мама мъничкото дете. В нощите щастливи с радост гадаете, какво ли ще бъде вашето дете? На кого ли ще прилича и колко много то ще ви обича?
В дните мама е сама и чака с радост да се върне от работа любимият баща. И да сподели с нетърпение, колко много е ритало момчето. А таткото нежно я прегръща и отвръща: „Футболист ще стане, когато порасте!” Така спокойно заспиват си трима.
Но времето тече и трябва да помислят вече за детската стая за креватче и дюшече за малкото човече. Защото то не чака и ще проплаче, когато му е време вече. А баби, дядовци и лелки – всички са нащрек, кога ще се роди малкия човек.
На преглед и консултации с таткото са двама, а под лъжичката на мама малко страх се е събрал. Акушерката с усмивка блага я успокоява. „Спокойно майко, мене слушай, напъни и с живот твойта рожба надари”. Ще има болка, при раждането винаги боли. Но тъй е сладка тази болка, когато бебе се роди.
Напъни последни. Въздишка. Болка. Миг последен. И лекаря поема пъхкавото бебече. „Честито майко, имаш си момченце!” С уста пресъхнала шепти: „Благодаря ти докторе!”
За първи път чуваш как проплаква мъничкото човече. След малко с усмивка акушерката подава мъничко вързопче. Гледаш го и от щастие и радост плачеш. Ще има ли по-радостен и щастлив миг от този, в който майката за първи път поема в ръце, своето дете. А таткото разбрал за новината, ще отиде в механата и ще пие до зори, радостта си с приятели да сподели. Защото син му се роди!
ИВАНКА СЛАВОВА РУСЕВА, с. Кранево