(12 януари 1898, Каварна – [8/9 септември 1944, Добрич)

Яни Парашкевов Хаджиянев е роден през 1898 г. в гр. Каварна в заможно семейство. Баща му, Парашкев Хаджиянев, е търговец-манифактурист. Майка му се казва Елена Канаврова. Яни расте в културна среда. Свири на флейта, брат му на цигулка и пиано, сестрите му на цигулка и пиано. Той учи в Каварна до трети прогимназиален клас, а след това в гимназията в гр. Варна. Дружал е с Владимир Трендафилов (1900 г. – 1972 г.), известен актьор и литературен критик.
Незавършил гимназия, Яни Хаджиянев, се записва доброволец и участва в Първата световна война (1918 г.).След края на войната продължава средното си образование в гимназията на гр. Кюстендил. Завръща се в Каварна и желае да следва драматургия. Баща му не е съгласен с това. Яни настоява и заминава за Виена през 1921 г. Следващата година идва в гр. Варна, за да вземе пари. В това време баща му се разболява и умира. Той повече не може да продължи следването си, поради липса на средства.
Като ученик в Каварна участва в драматичните прояви на училището. Група ученици се организират да избягат и да се включат в борбата за освобождение на Македония. Яни снабдява групата с револвери, които взема от баща си. Те напускат Каварна, но баща му с файтон настига групата в Балчик и ги връща обратно. След една седмица те отново успяват да избягат, но плановете им не се осъществяват.
След завръщането си от Виена работи в мелницата на баща си. Оженва се за Руска Демирева Гецова от с. Ай Орман (сега Поляна). Понеже не е опитен, работата в мелницата не върви. Преместват я в с. Преселенци. По това време започва и първите си литературни опити. Сътрудничи на в. “Доброджа ноуа”, редактиран от Жеко Кинов. Получава писмо от редактора, че работите му ще бъдат публикувани и ще получи добър хонорар. През 1927 г. е привлечен на работа в редакцията на вестника и се преселват със съпругата си в гр. Добрич. Живеят при Христо Капитанов. След два месеца по настояване на Капитанов се премества на работа в редакцията на в. “Ново единство”. По това време главният редактор на вестника, Любен Станчев, заминава войник и на неговото място е избран Яни Хаджиянев.
Редактор е и на вестниците “Единство”, “Добруджански глас”, на списанията “Поле”, “Златна Добруджа”. Пише разкази, които публикува във вестника. Автор е и на книгите ” Смехът на Добруджа”, “Суша”, “Добруджанци”, които издава в Добрич. Подписва се с псевдонима Калиакренски.
Арестуван е многократно от румънската полиция. Вестникът също е бил спиран от цензурата. През 1938 г. при ареста му, румънците се опитват да узнаят от къде се вземат средствата за издръжка на вестника и за отваряне на български училища. Заедно с Яни Хаджиянев са арестувани и двама души от Силистра – обвинени в шпионаж. Откарани са с лодка през Дунава. Качват ги на влак със затъмнени прозорци и пътуват до Букурещ. Арестуваните не знаят къде се намират. Яни помолва един от пазачите за някои покупки. От лентата, с която са превързани поръчаните неща разбират, че са в Букурещ. След това ги откарват в Кюстендженския затвор. На гарата,чрез келнер той успява да изпрати бележка до Христо Енчев от Балчик. След 22 дни близките му най-после узнават къде е. Съпругата му и Любен Станчев отиват в гр. Кюстенджа. Съди го военен съд. Делото се отлага и го откарват в гр. Чернауц. Тук е осъден на 3 години затвор. Присъдата е обжалвана и касационният съд я намалява на две години.Преместват го в гр. Галац. След 2 години излиза от затвора. Другарите му от Силистра не са освободени. Осъдени са на по 18 години. По време на съдебния процес той се защищава почти сам, въпреки, че има 4 адвокати ангажирани за процеса.
След излизането му от затвора българите от Галац дават банкет в негова чест. При арестуването му, Дора Габе се намира в Париж на конгрес на писателите и протестира срещу неговото задържане без присъда и иска да бъде насрочено дело. Яни Хаджиянев се завръща в Добрич и продължава редакторската си дейност във вестника. Предполага се, че е бил ръководител на легиона “Стефан Караджа”. Между 1940 – 1944 г. ръководи и театрална трупа. Основател е на Народния университет, действащ в Добрич през румънското робство. През 1941 г. е приет за член на Съюза на българските писатели. Изчезва безследно през септември 1944 г.
Тази кратка биография на Яни Хаджиянев – Калиакренски е благодарение на спомените на неговата съпруга Руска Енчева, записани от Недка Симеонова на 4 юни 1975 г. в гр. Каварна. Яни Хаджиянев е бил деец и вероятен ръководител на ВДРО в района на гр. Добрич. Това е част от окупираните от румънците земи. Той не е можел да участва във въоръжени чети, но неговата дейност, свързана с културни и просветни мероприятия, говори достатъчно за отдадеността му на борбата за освобождение на Добруджа. В края на септември 1944 г. той и Любен Станчев изчезват безследно. Тяхната вина е, че са родолюбци, че са посрещнали с хляб и сол българската войска в Добрич през септември 1940 г.
Искам да подчертая един знаменателен факт, свързан с Любен Станчев. Той е имал брат-близнак. Любен е бил свързан с ВДРО, а брат му с ДРО. И двамата са били журналисти. През септември 1944 г. изчезва само Любен. Другият брат умира спокойно през 1972 г. в София. Дали съвестта му не го е гризяла през всички тези години за гибелта на брат му? Дали не е можел да го спаси? Това са все въпроси, на които никога няма да получим отговор.
Атанас ДИМИТРОВ – АтаДим и Wikipedia