Това е къщичката, приютила шепа малчугани, лишени от родителски грижи. Те са я припознали за свой дом и в нея се чувстват спокойни и щастливи по детски.
По най-светлите празници на Рождество Христово деветте деца се вълнуваха и очакваха Дядо Коледа да ги зарадва със своите вълшебства.
Най-нетърпелив бе най-малкият чаровник – Венци на 6 години. Той е забавак и върне ли се у дома, има толкова каки и един голям батко, че няма място за скука. Усмихнатият „Чипоноско” му знае реда в общото жилище и по непринуден начин го внушава на каките. Животът заедно ги е научил да си помагат един на друг. Това разбрахме ние, бабите от клуб „Хинап”, дошли да ги видим, да се запознаем с тях, да им гостуваме и да ги поздравим за най-хубавите празници – Коледа и Новата 2016 година.
Изчакахме ги да се приберат всички в къщи, където ги посрещат техните възпитатели – мили и усмихнати към децата и към нас, гостите.
А къщичката е едно птиче гнездо – топло, светло и уютно, само пилци да има. Просторен хол, с кът за отдих, отделен кът за хранене и учене. Светло, бяло. От стените наднича украса, подходяща за празника. Спалните чисти, подредени – има въздух за всяко дете.
А „Чипоноско” беше нетърпелив и питаше господина къде са подаръците. Дадохме му правото като най-малък, да отвори красиво опакования кашон с подаръци за всеки – комплект плетени терлици, 2 чифта топли чорапи, ръкавици. За момчетата – пуловер с фес. Завързахме им на вратлетата топли меки шалчета. Децата се радваха от сърце, защото усетиха топлината, която всяка баба подарява на своето внуче. Сега ние бяхме техните баби. Лакомствата – портокали, райски ябълки, хинап, ябълки, шоколадово руло ги заинтригуваха и развеселиха.
Опознавахме се взаимно. Поздравихме ги с коледни стихове и пожелания за здраве и много шестици в училище. „Чипоноско” ни каза стихотворението, научено в детската градина. Изпратиха ни с пожелание да отидем пак.
Мислим си , колко малко трябва, за да стоплиш едно човешко сърце,и най-вече детско. Случайно дочух репликата „Той знае кой е баща му, но аз не знам.” Тази празнота в душата на десетокласника винаги ще му тежи. Майки, когато посаждате младо дръвче, не го оставяйте без корен. На всички ни е трудно, но отговорността пада изцяло върху нас. Сега децата ви са на топло у дома. Нищо, че нещо им липсва.Честито Рождество Христово!
Клуб „Хинап”
град Балчик