Маргарита Петкова на среща с балчишките литературни творци.         Фото: Маруся КОСТОВА

Кой направил равносметка на изминалата година наум, кой по стария изпитан начин с двете графи „Добро – лошо”, кой на стената си в социалната мрежа, направил. Кой си дал наистина сметка какво, как и защо му се е случило или не случило, дал си. Кой просто се фукал или жалвал, споделял от сърце или драпал за внимание, негова си работа.
Мандалото хлопна, късно е либе за китка, тук-там се чуват още празнични гърмежи, тук-там народът се посъбуди в прекия смисъл, щото кучето трябва да изведе, да си потърси отворена шкембеджийница или да се прибере овреме вкъщи. Или да прибере снощната трапеза (това предимно за женската част от народа се отнася, не че не преброих 6 дами с кученца и комшията с неговия питбул Аксел, който жена му няма как да разхожда по обясними причини заради породата), да се измият чашите и чиниите, щото в разтегливото време за обяд трябва да се насипва, досипва и разсипва каквото Бог дал, каквото от снощи останало и каквото къкри, цвърка, вдига пара около печката, с две думи – да отбележим по достойнство първия ден от новата година. Такова поверие битува, откакто аз се помня, защото баба ми от нейната баба го е запомнила, значи общо взето, откакто свят светува е, че както ти мине първия ден, така ще ти върви цялата година. Най-странната проява на това неписано правило винаги ми е била, че не трябва да се работи. Никаква домакинска работа, никаква служебна.
Ало, мъжкото човечество, що не измиете вие свинщината от снощи? Старият ми приятел се смее, че женската работа не се смята за работа. Тъй и тъй си е всекидневие, представи си, че (да не дава Господ!) цяла година няма да има какво да сготвиш, та затова ще ти е спестено миенето на съдове. Ама така никой не мисли. Ако не си напиша текста за днес, щото това пък даже не е къщна работа, цяла година ще ми върви само на статуси във фейса, а мерси съм! И без това не занимавам фейсбук човечеството през половин час с какво мисля, какво правя, какво не правя, пък съм и толкоз загубена, че и да се селфя не умея. Заради което няма да си разплета чорапите. Всичко това ви го разсъждавам по простата причина, че за една секунда нещата не се променят генерално.
За една секунда може да се преобърне живота ти, безспорно, но до нея са довели часове и години понякога.
Времето за мен винаги е било измислено измерение. Някой някъде е казал, че тече напред, обаче какво е това напред, не е ли всъщност назад – към природата, към антиеволюцията, дали не сме слезли погрешно от клоните и сега обикаляме в кръг да търсим обратния път, казва ли ти някой, лично на мен никой не ще да ми обясни този казус и затова си блъскам главата сама, щото всичко е в главата. Да, и онова, което си мислите, и то е в главата. Доказано. Както е доказано, че човекът използва между 4 и 10% от капацитета на мозъка си. Та – напред или назад вървим? Усъвършенстваме ли се или деградираме?
Може цял ден или цял живот да си ги задаваме тези въпроси, май още не е разрешен спорът колко ангели могат да се съберат на върха на една игла, та и с това е така. Софистика. Докато се сгрее ракията, докато стане хрупкава коричката на прасенцето, докато тате от изба вино извади, можем да си разсъждаваме на воля. Тези, които няма какво да чакат да стане готово за консумация, не изпадат в софистика. Те си блъскат главите как да вържат двата края. Как да стане така, че да се скъсат от работа през цялата предстояща година. Как животът им да стане не по-хубав от песен, а поне малко от малко на мелодия да го докарат, на повдигнете си челата, на хороводна на трапеза, на канят ме, мамо, на тежка сватба или ако щете на сиромах съм, сиромах съм, а хочем да живим. Всички това искаме. Не да живуркаме, съществуваме, оцеляваме. Да живеем. Щото само един живот си имаме. Друг – нали знаете, ама друг път!
Ей затова в първия ден на новата година си мисля, че трябва да загърбим гнева отпреди 12 часа и да го насочим към следващите 12 месеца. Към себе си. Към това, което искаме. Писнало ти е да търпиш хрантутника, дето е направил дупка на дивана от седенето пред телевизора или компютъра? Дай му пътя! И тая мърла, дето само мрънкя, докато зяпа сериали, как другите жени са случили на мъже, пък на тебе и залатата ти малка? Метла там, откъдето си я взел с музика! А този с брадата, дето митка по фитнеси и кафенета като най-лъмбърд от лъмбърдите и ти говори укоризнено как бащата на неговия съученик Гошко Тъпото му подарил лексус за рождения ден, айде марш на квартира, а не на котлова храна 32 години! Звънни на комшията отдолу и му кажи, че ако още веднъж ти пусне на макс концерта на телевизия „Планета”, ще забравиш да спреш водата, когато заминеш на почивка. В асансьора с най-широката си усмивка уведоми гиздавата съседка отгоре, че ако продължава да си чисти гребена от балкона, ще направиш перука за левента, който ходи да търси мъжа й винаги, когато е в командировка. Отнякъде трябва да се започнем. Ние да се започнем, отпочнали са ни отдавна. Да, бе, гневът е един от седемте смъртни гряха, ама ако не се разгневим на собственото си търпение и овчедушие, Господ дали ще е доволен? Не мисля.
С „Търпи и ще си спасиш душата” и Ботев не е бил съгласен. Пък той, заедно с Дякона, ни е иконата. Или не? Обърни се към себе си, към тези около тебе, а след това, натрупал опит, удовлетворен от усилията си, минавай към по-широки обобщения. Тичай сега да обърнеш пържолите, да сгрееш ракията, да целунеш жена си, да прегърнеш мъжа си, да се потъркаляш на пода с детето, да се обадиш на мама и тате, да изиграеш партия шах със сина и да се пошляеш на шопинг с дъщеря си. Все едно от тези неща можеш да направиш. Не въздишай и не страдай за звездните си мигове, не се гневи, че са отминали от само себе си или че са ти били отнети по един или друг начин, от някого или от времето, или и от двете. Обърни се с най-светлия си гняв напред.
Засега времето е в такава посока, следвай я, предизвиквай я, изпреварвай я. И! Тази мисъл е моя, не я правете на картички, не пишете отдолу името на Коелю или Букай, нито дори на Буковски, аз съм си я измислила и ви я подарявам за новата и всички години занапред:
Ако не си буташ напред живота, той ще те влачи след себе си! Хайде да е здрава, мирна и усилна 2016-а!
Маргарита ПЕТКОВА
BIG5.BG