Корица на книгата

В тази януарска вечер, на 08.01.2016 г.,държах в ръцете си книгата “Една и съща река”, а авторката на тази сакрална изповед -Здравка Евтимова, стоеше насреща ми. Една българка- майка на три деца и баба на двама внука. Съзидателка на четири сбор- ника с разкази и три романа,публикувани в 32 държави,на три континента. Вместо да я посрещат като домакини, тя посрещаше – с благото предчувствие за щастие. О, колко много по очите си приличахме-прекрасен миг, нали и двамата бяхме гости. За да ни приобщи в душата си, израсналата край река Струма, в неукротимия по дух град Перник.
“Една и съща река”е част от най-новата история на България, с ярко очертан център на действие в началото и на този мъчителен преход, започнат от 1878г. с неотслабваща сила, в”името на народа”. В тази книга има нароили се навсякъде”Яковци”-зловещи внуци на бай Ганьо,съществува и Сара/”с гръб от мъгла и гърди от пролетен вътър/”, Люба-влюбена в”Парижката Света Богородица”и”Брулени хълмове”, Пирина, чиято баба казвала: “Аз съм кал и къщата е кал. Двете сме си дружки”.Славка-“майсторката,чиито тикви се наливаха като луната,но изглеждаха три пъти по-тежки от нея и светеха нощем..” Между написаните редове, чух и песента на България- с цена вече на един трамваен би- лет, за момичетата, които с кукли в ръце, се продаваха по магистралите, за хората, хукнали за Европа/нищо,че сме част от нея/,със здравец на ухото – за късмет и още куп чудесии…
Преплетените съдби на литературните герои: Ано, Коена, Киро, Давид, Калчо-са огледален образ на нашето ежедневие, прошепвайки :”Животът е самота”. Чудесни метафорни същности ме впечатляваха през цялото време, защото видях: “синьото одеало на небето”,”върбите, укротени от жегата”,”черни като следобеда очи”…
Здрав дух в шопско здраво тяло ни демонстрира Здравка Евтимова и този път,защото имам войнишки спомени от перничани, които на футболното игрище коментираха: “няма кръв, няма фал”…Защото, като всеки, тя напомни, на нас, добруджанците: “Никога не ставай роб! Щом усетиш, че се прегъваш..
В книгата „Една и съща река” видях и част от Здравкината собствена Природа, в комбинация с един индивидуално откровен автопортрет-архитип. Отново почувствах полъха, идващ от планината, защото”никой не е по-силен от камъка и никой не е по-верен от него”.
А “простият човек какво може да прави?Става роб!”
Онемях, когато авторката ни заразказва за своята баба, която знаела недостатъчно букви от нашата азбука, но гледайки картинките в книгите, им разказвала най-хубавите приказки – плод на нейното богато въображение, живяла 90 години. Неусетно писателката ни запозна и с” бащата Васил”, който “целунал щастието, разбирайки, че то има много лица и го е притискал към дрехите си, към своята кръв”…
После, в логична последователност, в галерията от образи нахлуха: Марица, Арда, Струма, Бистрица-героини, с имена на реки-все моменти, като част от различни съдби, скрити в тези 271 страници на”Една и съща река”, която има мъдър надслов: In idem bis non descendmmus” – “Никога не влизаме в една и съща река”.
Всъщност това, може би, е нов метод за сурова проза без грим, “жесток” лиризъм, подплатен с човешка любов. Онази любов, която решава човешките съдби, една безкрайна тема, която напомня за Йовковите Мадони и Христо Фотевите “литургии за делфините”.
Основни моменти, които дешифрират тайната на философската целеустременост на Здравка Евтимова са съсредоточените тълкувания на човешките взаимоотношения, на природата на изпитанията и житейските трудности.
Авторката владее силата на творческия процес, скрит в словесната магия на тригонометрията: Вселена, Вещина, Въздействие! Здравка Евтимова е главен експерт в звено “Протокол” към Министерството на отбраната на Република България . Говорейки за себе си и за своето творчество тя наблегна на ролята на свободния избор и достойнството. Приобщи ни към съдбата на своите герои, взети от действителността, независимо, че са бедни и с асоциален произход, те имат човешки чувства и ние ги разбрахме. „От нас най-много зависи “състоянието на реката, течаща в душите ни”. Възторгнат останах от младата аудитория в Добрич,дошла на среща с известната авторка Здравка Евтимова. Това бяха млади любители на литературата, водени от всераздаващата се Генка Петрова, как е намерила тези малки бисери, може би е нейна тайна? Но си личи съзидателният и труд чрез: Валенсия Николова, Силвия Симеонова, Виктор Пасков, Йоана Петрова, Розалия Петрова…. Когато изтъкваме организацията на тази незабравима литературна среща със Здравка Евтимова в Добрич, не трябва да подминем и вещата помощ, наситена с придобита опитност от Сашо Серафимов, Добромил Георгиев, Иван Петров, Сашо Белчев… Всичко имаше тази вечер-изначална изповедна откровеност, в която гори настоятелно пламък. Пред нас стоеше една жена, облечена в планинско изящество, в което се крие достатъчно безкомпромисен характер, гордият дух на всеки перничанин, който отстоява своите позиции и никакви обстоятелства не могат да го пречупят. Проницателна и умна, с откровена порядъчност и гражданска позиция за ставащото около нас, подсказваща силата на изконния български морал – това е Здравка Евтимова. И нищо, че Хераклит от Ефес ни напомня: “Рanta rhei”-“Всичко тече”, като скромен жител на добруджанската ни морска столица БАЛЧИК, ще прибавя част от”Еклесиаста”: “…Всички реки текат в морето, но морето се не препълня, те отново се връщат към онова място, отдето реките текат, да текат пак…” Затова и”Една и съща река”продължава да е в ръцете ми-предпоследната и книга-разбира се, за да я посрещнем, с новата-пак! Защото, „колко завладяваща е силата, скрита в”сърцата на хората- грешни и прекрасни-с думите и мислите си!”Това беше нейното послание, отправено към мен. Но колко много важи-то-за всички ни!
Георги ЙОВЧЕВ