Къде останахте искри в очите?
Къде остахте мечти в душите?
Кога премина пътя извървян-
сбогувахме се с младежкия си блян.

Тук сбира ни учителска пътека
и виждаме се в седмица веднъж,
е, няма го звънецът школски
ни детски глъч, с букети полски.

Клубът е наши втори дом
и дава ни живец в неон-
четем и коментираме активно,
участваме в живота колективно.

Така поддържаме колегия,
и вече 20 години в куп-
не я прекъсваме с елегия,
достойнно дала своя труд.

И често радост се прокрадва,
когато честваме си юбилеи
цветенце щом ни подаряват-
признание за възрастта.

Надеждата ни е голяма,
че винаги след нас ще идва смяна,
на младите будители,
с крилатите мечти – учители.

Честит да бъде този Клуб,
със своите помъдрели членове,
със песни и екскурзии навред,
с емоции и много фенове.

Пенка ДИМИТРОВА
учител-пенсионер