Богомил Господинов – студент в Лондон

1.Наскоро балчиклии научиха за Вас – сина на Тодор Господинов и племенник на Кирил Господинов. Тодор и Кирил са випускници на авторитетната първа гимназия в Северна Добруджа – Балчишката гимназия. Те и двамата бяха отличници и активни в социалния живот на класовете си. Интересът им към хуманитарните науки бе особено изявен. Смятам, че сте достойно тяхно продължение. Моля дайте някои данни от визитната си картичка? /къде е родното Ви място, какво образование имате, какво учите сега, с какво се занимават родителите и брат Ви…/
Роден съм в гр. Добрич през 1994 г. По-голямата част от детството ми премина във Варна, където посещавах местната Математическа гимназия и където се учих да решавам задачи и да програмирам. Там благодарение на усилията ми и на упорството на родителите ми се оформи първата половина от визитката ми – математиката и компютърните езици. Втората половина открих чак в София, когато започнах да пиша поезия. Разбира сеза тези две събития в живота ми имаше добра причина. Предисторията е, че през лятото обикновено посещавах роднините си в Балчик и Тервел, където прекарвах времето си в изчитане на библиотеките на бабите и дядовците ми. Израснах в семейство, където вместо компоти отваряхме книги. Родителите ми винаги са ме подкрепяли – дори и когато не са знаели какво точно правя. Посвещавам тази награда на тях, на брат ми и на Тома Марков.
2. Как решихте да участвате в конкурса за поезия “Веселин Ханчев” в Ст.Загора? Знаехте ли за този конкурс отпреди? Кой е Тома Марков, получил “Златното яйце”, упълномощен от Вас?
Участвал съм в конкурса три или четири пъти. Знаех за отличието от няколко години и струва ми се със всяко следващо издание изпращах по-добри текстове от предишния път. Бях се зарекъл пред себе си, че няма да издам книга докато не го спечеля. Повече от инат, ако не от нещо друго. Тома Марков е поет и мой приятел от София, който ми е помогнал много с редакциите си и съветите си както по отношение на писането ми така и по посока на това как да останеш внимателен читател във ерата на бързата литература. Тома е публикуван в чужбина и носител на няколко големи награди в страната и в Европа. Стихосбирките му „Черен P.R.“и „Цветя за Карбовски“ са ми оказали голямо влияние.
3. Имаше ли към наградното яйце и пари?
Не, наградата е издаване на стихосбирка в голямо българско издателство, доколкото си спомням „Жанет 45“.
4. Може ли да ни предоставите наградения стихотворен текст.
ПТИЦИТЕ НА ЛОЛА

Не чувствам никаква
прилика с птиците
и донякъде техните
пролетарски проблеми
не са мои проблеми
гладните им стачки и
протестите им за
братство не ме трогват
ни най-малко,
а когато ги чуя
да просят хляб
разделям главата от
тялото си
понякога ми се иска да
бъда техния
глухоням преводач
с глас като на гърмяща змия и слух като
арктическа зима
глас който разбира
от пушки и авиация,
таксидермия и кремация
но аз не съм човекът
който събира ята за да
ги води в пустинята
аз събирам отпадъци
и разделям отпадъци
и нямам нужда да
пътувам до работа
за да се върна до вкъщи
не по-малко от тях
не разбирам
светът който не спира
да строи пирамиди
за да руши пирамиди

5.Познавате ли някого от останалите наградени?
Не, но успях да се запозная с някои от тях след конкурса по интернет.
6.Имате ли други награди и от кога са те?
Предимно награди от малки конкурси – „Ирелевант“, специална награда на „Биньо Иванов“ и „Изкуство против дрогата“.
7.В лицето на брат си или баща си имате ли конкурент или може би съратник в литературните наклонности?
Не мисля, че в писането има конкуренция. Това е работа на критиката. За мен литературата е самотно занимание, в което, както споменах и по-рано, съм бил повлиян от много хора – близките си, колеги, приятели, любими и нелюбими автори.
8.Свързвате ли специалността, която изучавате, с поезията?
Да. Пиша дипломната си работа на тема: “Компютърно генериране на поезия”.
9.На кого дължите поетичното у себе си?
На тези които ме намират за поетичен.
Благодаря за отзивчивостта. Чувствайте се гост на редакцията винаги, когато сте в Балчик.
Маруся КОСТОВА