Учителите-пенсионери празнуват 20-годишнината на клуба, който им е като роден дом.                                     Фото: Юлита ХРИСТОВА

Беше 1995г. В България ставаха исторически промени. Приехме нова конституция. Започна изграждането на демократична правова държава с пазарна икономика. Народът се вълнуваше и масово участваше в митинги, мирни шествия, диспути, кръгли маси. Пресата и медиите, които се множаха всеки ден се надпреварваха да ни информират за станалото. Започна преход, в който ние всички пътуваме вече четвърт век. В това време посрещнахме 21 век, светът се променяше. Преживяхме много хубави и лоши неща. Историята ще отсъди кое, какво е било.
Ние бяхме пенсионери. Срещите ни бяха сърдечни, но много редки и случайни. Мислех си за нашето положение. Бяхме обществено значими хора в своето училище, града, сред поколения ученици. Сега ни липсваше детския смях, шума. Но имахме още сили, опит, желание за живот. Трябваше ни своя среда, която да ни съхранява духовно и физически по – дълго, а това можеше да стане в клуб по интереси.
Поканих у дома си най – близките колежки и приятелки пенсионерки от санаториално училище „Йордан Йовков” Тузлата – Славка Чакова, Петя Петкова, Юлита Христова, Цветанка Димитрова, Радка Чобанова. Споделих своята идея, те я приеха. Направихме план за учредително събрание. Поканата беше поименна до всеки учител пенсионер в града. Ръка ни подаде Маруся Костова с новия си вестник „Морски телеграф”. Така поканата стигна до всеки учител.

Керанка Генчева, дългогодишен председател и основоположник на клуба и Иванка Иванова настоящ председател на клуба на учителите.
Фото: Юлита ХРИСТОВА

На 13 декември от 14 часа 1995 г. репетиционната зала на читалище „Паисий Хилендарски” се изпълни с усмихнати, празнично облечени учители, които с радост приеха предложението. Гласуваха единодушно. Така учредихме „Клуб на учителя – пенсионер” От този ден до днес, в пек и мраз, всеки четвъртък от 14 до 16 часа клубът посреща своите членове. Правим всичко с обич – разнообразни сбирки, които да отморяват, но и да обогатяват членовете. Тук се смеем, веселим, тъжим, плачем. Помага ме си. Затова клубът е нашия втори дом.
През годините създадохме традиции за празнуване на национални, християнски и лични празници. Искахме всеки празник да има свое очарование. Ще забравим ли юбилеите, във вила „Кораб”, където Нели и Симо ни посрещаха с усмивка, в ресторант „Двата петела”! Срещата с учителите от гр. Добрич в ресторанта на СБА при нашия спонсор Тихомир Тачев, еднодневните екскурзии до „Албена”, Текето, Двореца, Евсиноград, Аладжа манастир, резервата Батово по покана на директора на Ловно стопанство Димитър Гавраилов и водач Пламен Латев, Чукуровския хан! По – късно Дуранкулашкото и Шабленското езеро по покана на директора на Ловно стопанство Калинка Тодорова. Прекрасно съчетание на неповторима природа с човешки труд – Кедровата къща, Добруджанската къща /резиденция на МС/, ловната къща и др.
Постижение на клуба е сближаването ни с учителските клубове на Каварна и Шабла. Те ни посрещат: Каварна в Деня на съединението на България, Шабла в Деня на българските будители. Ние сме им домакини на 11 май – Денят на Св.Св. Кирил и Методий. Невероятно е чувството, когато присъстващите над 100 учители запеят химна „Върви, народе възродени!” а песента се носи далеч по черноморския бряг.
Клубът ни е надпартиен, но ние не сме аполитични. Участвахме във всички протести в защита на Балчик. През 1997 г. в подписка и референдум за отделяне ВиК от Добрич. Борихме се Тузлата да остане лечебен център и се включи в „Натура 2000”. Защитавахме правата на гр. Балчик в Двореца. За паметник на загиналите добруджанци. За жалост не винаги имаше резултат.
Най – очаквани са екскурзиите до близки и далечни обекти. За 20 години обиколихме България. Възхитихме се на природата и древната и култура.
Посетихме Несебър – град в списъка на Юнеско. Долината на царете с център Казънлъшката гробница и голямата Косматка.
Планината на боговете – Родопите. Два пъти източните от Перперикон до Златоград, средните Родопи – Асеновград – духовен център на България, наречен малкия Ерусалим заради многото църкви и манастири. Посетихме Бачковския манастир и Света гора.
При екскурзията Балчик – Русе се запознахме в с. Свещари с тракийската гробница от III век преди Христа, включена в списъка на Юнеско като световна културна ценност. Посетихме Ивановските скални манастири. Отидохме до столицата на Румъния Букурещ. Влязохме в техния парламент – административна сграда втора по големина в света след Пентагона.
В северозападна България се възхитихме от Черепишкия манастир, където са творили Иван Вазов, Алеко Константинов и много др. Преминахме Враца, Белоградчишките скали, Видин, „Моста на дружбата”, стигнахме до гр. Калафат.
Посетихме старопланински градчета с калдаръмени улички и богата история. Изкачихме се на Куршунските водопади, където водата създава усещането за нещо неземно, приказно.
С фирма „Турал” посетихме мега града Истанбул. Собственикът и Гешо Симеонов ни осигури на минимални цени база, откъдето се запознахме с Банско, световно известната църква в Добърско, Северна Гърция – Драма, Кавала, потопихме си краката в Егейско море. Разгледахме пещерата.
При второто посещение – Рилския манастир, Благоевград, Петрич, Мелник, Рупите.
Проведохме 5 дневна екскурзия Балчик – Македония. Професор Маринов ни настани в бази на Червения кръст в София и град Струга. Показа ни природните и исторически красоти на страната. Видяхме как разрушената от земетресението столица Скопие се е превърнала в красив европейски град. Видяхме Охридското езеро, наречено „Окото на света”, град Охрид, поклонихме се пред мощите на Св. Наум и Климент Охридски.
Това е само част от богатия и разнообразен живот в „Клуба на учителя”.
В тези трудни времена не бихме оцелели без моралната и материална помощ на бившите ни ученици и приятели: На първо място Общинският съвет с кмета Николай Ангелов и неговият екип. Той винаги се е отнасял към нас с уважение, разбиране и максимална помощ. Председателят на Общински съвет на пенсионерите Ангел Събев. Първият ни дарител беше Димитър Георгиев, който ни подари екскурзия до гр. Шумен.
Наши постоянни дарители бяха Земеделска кооперация Балчик с председател Младен Мартинов, земеделска кооперация с. Храброво с председател Симеон Донев и през тази година с. Соколова с Деньо Попов.
При нужда ни подаваха ръка Калинка Тодорова, Виктор Лучиянов, Радослав Станчев,Пламен Джилянов, д-р Ганев, Симеон Петров /Симо/ и др. които пожелаха да останат анонимни.
На всички сърдечно благодарим!
Керанка ГЕНЧЕВА