Част от присъстващите на откриването на изложбата “Добруджанските чешми” във фоайето на НЧ “Паисий Хилендарски” Балчик се снимаха с автора на изложбата добруджанския патриот Иван Жечев. (от дясно наляво: Росица Шалтева, Д-р Михран Санджакян, Магдалена Върбанова, Нейка Георгиева, Иванка Томова, Бистра Велчева, Иван Жечев, Маруся Костова, Атанаска Господинова, Димитричка Ганчева и двете момичета от НЧ “Васил Левски” Балчик, които изпълниха по желание на Иван Жечев две хубави добруджански песни, за което получиха и първите си подаръци за Коледа от Международния форум “Българско наследство”.                                                                                
Фото: Теньо ЖЕЛЯЗКОВ

Аз имам тънък слух и чух посланията, скрити в нея, в нейната сила, отправена към нас в добре подредената фотоизложба „Добруджанските чешми” на нашия земляк Иван Жечев , открита на 4.12.2015 г. в балчишкото читалище “Паисий Хилендарски” по идея на Международния форум „Българско наследство”, който е под патронажа на д-р Румяна Малчева Ангелова и директора Маруся Костова. Над 300 фотоса показват богатството на нашето извечно богатство, на тръпнеща болка на нашата златна Добруджа – струящата вода. Авторът на тази фотоизложба родолюбецът, краеведът и хореограф Иван Жечев познава законите на нашето съществуване и настоящият му дух ни помогна да видим света в по-светли краски, като ни разкри животворния миг и сила на Природата.
Иван Жечев и този път не се е разминал с мечтата си – усмихвайки се на всички предизвикателства, които успява да преодолее, да среща истински хора пред себе си, които да милеят за родното, за българското наследство. А нима има нещо по-ценно от водата? Запитвайки ни, той се опита да ни тушира, посочвайки, че водата е нужна навсякъде и за всичко.

Момент от откриването на изложбата “Добруджански чешми” на Иван Жечев в НЧ “Паисий Хилендарски” Балчик на 4-ти декември 2015 г.                                                      
Фото: Теньо ЖЕЛЯЗКОВ

Обикаля цяла Добруджа/дори с бастун и накуцвайки/, установява къде се крие чудотворната и сила, като знак за надежда и спасение, дори и като изцеление. Защото отначало е била водата,земята, слънцето, огънят, въздухът… А после Бог от водата и пръстта е сътворил Човека от кал. Но не за да си правим кал едни другиму… Цяло богатство е тази одухотворена изложба, носеща свежия дъх на нещо възраждащо се, водата, която дава живот, дихание, свежест и неведом аромат на човешката чувственост. Ненапразно добруджанската поетеса Петранка Божкова е споделила със света в своята “Балада за старата чешма”:”…Бистра вода,студена…/Тя откъде ли извира?/Протягам длан уморена,/времето сякаш спира./Дочувам някаква песен./Момински глас ли се носи?/ Белите менци къде са?…”
Видяхме запечатани и балчишките чешми, някои действащи, други полуразрушени, много от тях съществуващи в нахлулите спомени, защото : “Другото е забрава./В бурени пътят се скрива…/Само водата остава./Тя накъде ли отива?…”
Именно това се е постарал да ни разкрие и подскаже човекът Иван Жечев, с неговата емоционална наситена реч, която предизвика у нас усещане за мечтателност.
А човешките души са много красиво нещо, приятно е това усещане – да откриеш емоцията във всичките и положителни измерения, колкото и кратка да е тя, зареждайки душите ни. Дай, Боже, да срещаме повече такива хора, които разкриват безбройните чудни неща, започващи от нейно величество ВОДАТА!
Георги ЙОВЧЕВ