Георги Йовчев , журналистот вестник “Балчишки телеграф” стана  личен приятел с актьора и певец Мариан Бачев , който “взриви” балчишката публика  с  изпълнението си в мюзикъла “Лелята на Чарли” от руския композитор Оскар Фелцман в Балчик на 12 ноември 2015 г. в НЧ “Паисии Хилендарски  Балчик”
Фото: Маруся КОСТОВА

Георги Йовчев , журналистот вестник “Балчишки телеграф” стана  личен приятел с актьора и певец Мариан Бачев , който “взриви” балчишката публика  с  изпълнението си в мюзикъла “Лелята на Чарли” от руския композитор Оскар Фелцман в Балчик на 12 ноември 2015 г. в НЧ “Паисии Хилендарски  Балчик”       Фото: Маруся КОСТОВА

Това си пожелах, гледайки окрилен, мюзикъла “Лелята на Чарли” в нашето балчишко читалище на 12 ноември. Този път гостите от Бургас ни показаха как хвърчат чекове за стотици хиляди долари, подобно”ананаси, банани, лагуни, маймуни”. Мюзикълът „Лелята на Чарли” е поредната културна изява на балчишка земя. Съприкосновението с музиката прави човек да се чувства щастлив.
Произведението е рожба на руския композитор Оскар Фелцман, където случайността и любовта са отново на преден план, в пълна хармония с героите от класическата ситуцационна комедия наТомас Брандън. Една приятна изненада в този ноемврийски ден ни поднесе режисьорът Николай Априлов, сценографът Димо Костадинов, великолепният оркестър, воден от Красимир Къшев и концерт- майстор Йордан Ковачев, за останалите по-късно. Любов и нейно величество Случайността щастливо дефилираха и този път.
Това ни накара да бъдем още по-внимателни, за да открием без усилие проницателните остроумия, словесни”бисери” на всяка епоха, на всяка нация. Със своята експресивност, бликащи от хумор и буйна жизнелюбивост на темперамента, актьорите-певци съзнаваха въздействието на смеха-нагледен и конкретен върху публиката. Разбира се, това постигнаха:Бранимир Недков/Джек/, Йордан Христозов/Чарли/, попадайки в различни комедийни ситуации със своите приятелки Людмила Михайлова /Кети Ведън/, Весвела Апостолова /Енни/, Магдалена Георгиева /Доня Лусия/, Дарина Запрянова /Елла Дели/, кипящият от енергия и познат на “Графиня Марица”- Валентина Корчакова-Петър Тихолов/Стивънс Спетли/, Полковник Веселин Спасов /сър Франсис Чесни/,”най- печеният иконом”-Мирослав Димитров/Брясет/. Основният двигател на целия мюзикъл е софиянецът-Мариан Бачев /род.8.7.1976 г., завършил НАТФИЗ в класа на проф.Надежда Сейкова/.Този път той се превъплъти в ролята на Френкърт Беберлей/Бебз/.
Да не забравяме, че актьорът се чувства еднакво добре, както на сцената, така и на екрана. Мен лично най ме впечатли в “Човека от Ла Манча”, заедно с Орлин Горанов. Мариан Бачев ни увличаше постоянно със своите движения и слова. Със затаен дъх, ние учудено се питахме къде скри топчето, а после го извади неочаквано от джоба ни.То не бяха пируети, то не бяха салтоморталета, то не бяха речитативи. Със своя хумор той ни приобщи към извечната тема „Любов” и нейния антипод – левовата и равностойност. На всички ни допадна случайното хрумване на Джак и Чарли, които обличат своя приятел в женски дрехи, за да се завърти въртележката, за да видим същността на любовта под различен ъгъл.
Артистите не са само човеци, но и съдници на нашите общи грешки. Те са усвоили тайните на речта и неподправения народен хумор, постигайки интимност, откровение и чистосърдечност. В това отношение смятам,че в българският хумор е по-заразителен, по-непринудено темпераментен, но все пак усмивката и чувството за хумор са индивидуални за всеки човек и народ.
Едно е да си смешен, друго е – да създаваш смях… Думите, тяхната песенност, хуморът, репликите са едно задружно семейство, които трябва да виждаме по-често на нашата трапеза.Образната реч, красотата на изразителността са убедително доказателство за изявите на Полковник Чесни и неговия иконом Брясет, който с толкова голям трясък изтърва своята нежна табла. А Доня Лусия /вижте заглавието/,отново показа силата на актьорската магия, преплетена с талант и интелигентност. Чистосърдечие и откровеност лъхаше отвсякъде, цветист, заразителен и изразителен смях гонеше сенките на страха и витаеше с освежителния си лъх над смръщеното ни чело. Затова всяка форма на изкуството, включително и мюзикълът, не може да се създава предубедено.
Навсякъде тя трябва да е нетрадиционна, свободна, многообразна и естествено пълнокръвна. Със своята непритворност, благородство и волност, хуморът прощава тези наши недъзи, пращайки ни децата на Мелпомена, за изцеление. Последва щастлив финал и още по-щастлива публика. Аплодисменти. За всеки един от нас мюзикълът „Лелята на Чарли” е полезен поучителен урок, който доказва, че във всяка човешка изява има детско простосърдечие и мъдри послания. Че всеки в своята душа носи същността на своето време и традиция. Знаейки как да разбираме музиката, която ни привлича с непомръкваща сила, знаейки, че между смешното и тревожното в един град няма нещо, което да остава скрито, /особено в ерата на Фейсбука, то изкуството ни напомня за нашия дълг към живота – за живата връзка между хората, за човешката близост и съвест.
С нетърпение очаквам близките хора на “Лелята на Чарли” отново да ни заредят с енергия, непридирчиви закачки, защото те за нас не са случайни гости, а искрени съветници за делата ни.
Георги ЙОВЧЕВ

Моменти от постановката “Лелята на Чарли”.       Фото: Личен Архив