На­по­с­ле­дък и вла­ст­та, и ме­ди­и­те, и цър­к­ва­та, и вся­ка­к­ви об­ще­с­т­ве­но-по­пу­ляр­ни ли­ч­но­с­ти се дър­жат и го­во­рят та­ка, ка­то че ли в Бъл­га­рия жи­ве­ят са­мо иди­о­ти.
На­в­ся­къ­де по све­та има стра­да­щи от иди­о­ти­зъм, но ми се стру­ва, че са­мо у нас стра­дат нор­мал­ни­те хо­ра от иди­о­ти­я­та на те­зи, ко­и­то оп­ре­де­лят об­ще­с­т­ве­ния ред в дър­жа­ва­та.
Ви­цът, че да се из­ди­г­неш у нас не е ну­ж­но да си луд, но по­ма­га, яв­но не е ни­ка­къв виц. Ре­ди­ца хо­ра по вър­хо­ве­те на дър­жа­ва­та и об­ще­с­т­во­то все­ки­д­не­в­но го до­ка­з­ват. Да­ли на­и­с­ти­на са лу­ди или про­с­то са на­ме­ри­ли пе­че­ли­в­ша­та стра­те­гия за при­до­би­ва­не на власт и бо­га­т­с­т­во, не знам, но че смя­тат вси­ч­ки ос­та­на­ли хо­ра из­вън сво­е­то об­к­ръ­же­ние за иди­о­ти, е факт. Как ина­че да раз­би­ра­ме де­ба­ти­те, ко­и­то се во­дят в най-по­пу­ляр­ни­те те­ле­ви­зи­он­ни пре­да­ва­ния ве­че ця­ла се­д­ми­ца на фо­на на то­ва, ко­е­то ста­ва по све­та?
Тра­ге­ди­я­та на Япо­ния из­ка­ра бъл­гар­с­ки­те дър­дор­ко­в­ци и слу­ги­те на ру­с­ки­те яд­ре­ни ин­те­ре­си пред ме­ди­и­те, за да го­во­рят глу­по­с­ти, как на­ши­те ре­а­к­то­ри са по-до­б­ри от япон­с­ки­те, как тук не мо­же да има зе­ме­т­ре­се­ние по – сил­но от 7 сте­пен по Ри­х­тер и кол­ко до­б­ро е стро­и­тел­с­т­во­то на це­лия сгра­ден фонд. Са­мо през ня­ка­к­ви си 10 го­ди­ни, от по­с­ле­д­ни­те 20, стро­и­тел­ни­ят кон­т­рол бил за­ни­жен, но стра­ш­но ня­ма! Оп­ти­ми­з­мът на иди­о­ти­те мо­же и да е здра­во­с­ло­вен, но все пак, тук не жи­ве­ят са­мо иди­о­ти, на­ли?
Съ­би­ти­я­та в Ли­бия, ко­и­то ско­ро съ­що мо­гат да се ока­жат ед­на го­ля­ма тра­ге­дия, за­що­то Ка­да­фи си въз­в­ръ­ща кон­т­ро­ла и на вси­ч­ки е яс­но ка­к­во ще на­п­ра­ви с бун­то­в­ни­ци­те от­мъ­с­ти­тел­ни­ят по­л­ко­в­ник, у нас са по­вод да си из­ми­ят ръ­це­те за по­с­къ­п­ва­не­то на жи­во­та. Не, че чо­ве­ш­ки­ят жи­во­тът е ста­нал по-це­нен за ня­ко­го тук, но та­ка си го­во­рим, ко­га­то це­ни­те се ус­т­ре­мят на­го­ре, а жи­во­тът се за­в­ре в из­ба­та на оце­ля­ва­не­то. Срам­ни­те до­хо­ди и без­с­рам­ни­те це­ни не за пър­ви път по­с­та­вят под съм­не­ние оце­ля­ва­не­то на бъл­гар­с­ки­те гра­ж­да­ни. Ця­ла­та па­п­лач, па­ра­зи­ти­ра­ща вър­ху гър­ба на нор­мал­ни­те ра­бо­те­щи хо­ра, е за­по­ч­на­ла да смя­та, че ще ве­ку­ва без­на­ка­за­но, а хо­ра­та ще и бла­го­да­рят, че пак са оце­ле­ли. Ма­со­во в стра­на­та се про­те­с­ти­ра сре­щу ви­со­ки­те це­ни, по – ви­со­ки, до­ри от це­ни­те в дру­ги­те стра­ни на ЕС, къ­де­то ми­ни­мал­на­та за­п­ла­та е 10 пъ­ти по-го­ля­ма от бъл­гар­с­ка­та.

По те­ле­ви­зи­и­те из­лъ­ч­ват де­бат ме­ж­ду по­по­ве и ви­д­ни гра­ж­да­ни „за” и „про­тив” Ван­га, „за” и „про­тив” Дъ­нов, „за” и про­тив” вра­ч­ки, ма­гьо­с­ни­ци, ба­я­ч­ки. Дър­до­ри се за об­ла­да­ни от де­мо­ни, дър­до­рят се все­въ­з­мо­ж­ни глу­по­с­ти, все ед­но жи­ве­ем в ня­ка­к­во мра­ч­но сре­д­но­ве­ко­вие и най-ва­ж­но­то не­що е да се до­ка­же „кол­ко дя­во­ла мо­гат да се­д­нат на вър­ха на ед­на иг­ла”. От то­зи спор Бъл­гар­с­ка­та пра­во­с­ла­в­на цър­к­ва ще за­гу­би още от все по – оре­дя­ва­щи­те ре­ди­ци на сво­и­те ено­ри­а­ши. По­тъ­на­ли в раз­кош и фа­на­ти­зам пре­д­с­та­ви­те­ли­те на ви­с­шия клир 20 го­ди­ни от на­ча­ло­то на ико­но­ми­че­с­ки­те про­ме­ни в Бъл­га­рия де­мон­с­т­ри­рат пъл­но от­чу­ж­де­ние от про­б­ле­ми­те на оби­к­но­ве­ни­те хо­ра. Би­т­ки за имо­ти, пре­в­ръ­ща­не на все­ки цър­ко­вен ри­ту­ал в тър­го­вия, тър­же­с­т­ве­но ос­ве­ща­ва­не на вся­ка­к­ви лъ­с­ка­ви офи­си на до­с­та съм­ни­тел­ни би­з­не­с­ме­ни, яде­не, пи­е­не и ло­ву­ва­не с все по-без­с­рам­на­та све­т­с­ка власт – то­ва е на­т­ра­п­ва­що­то се по­ве­де­ние на БПЦ. Ако ре­до­ви­те све­ще­ни­ци, ко­и­то спо­де­лят жи­во­та и съ­д­ба­та на мно­зин­с­т­во­то хо­ра в стра­на­та, със съ­ща­та страст, с ко­я­то са тръ­г­на­ли да за­к­лей­мя­ват Ван­га и Дъ­нов, за­по­ч­нат да се бо­рят с по­ро­ци­те и не­до­с­той­но­то по­ве­де­ние на мно­го от ви­с­ши­те си пре­д­с­та­ви­те­ли, ще на­пъл­нят хра­мо­ве­те с вяр­ва­щи. Са­мо че мно­го по – ле­с­но е да ана­те­мо­с­ваш мър­т­ви и бе­зо­па­с­ни хо­ра, от­кол­ко­то да  из­ло­жиш на риск спо­кой­с­т­ви­е­то си, за­по­ч­вай­ки по­ход сре­щу му­т­ри­те и чен­ге­та­та с по­с­то­ве в цър­к­ва­та.

Ли­куй на­ро­де! Бар­бе­кю­то на До­ган па­д­на! За­щи­ти­х­ме и на­ци­о­нал­ни­те си тра­ди­ции – три­ча­не­то на ку­че­та и ве­се­не­то на хо­ра за здра­ве, ос­та­ва! Пра­во­с­ла­ви­е­то най-по­с­ле на­ме­ри ни­ша за изя­ва. И ка­к­во от то­ва, че тук не жи­ве­ят са­мо иди­о­ти? Та­зи дър­жа­ва си е на­п­ра­ве­на са­мо за иди­о­ти, а те­зи, ко­и­то не се чу­в­с­т­ват та­ки­ва – прав им път.

„Све­тът е го­лям и спа­се­ние де­б­не от­в­ся­къ­де” пи­ше не­м­с­ки­ят пи­са­тел с бъл­гар­с­ки про­из­ход Илия Тро­я­нов и про­с­то тря­б­ва да му по­вяр­ва­ме. Да, тук не жи­ве­ят са­мо иди­о­ти, но ка­к­то е тръ­г­на­ло, мо­же са­мо те да ос­та­нат.

Юлита ХРИСТОВА