Поетесите Ивелина Никова и Мариела Русева, собственик на арт център “Руменина”, организатор на литературната среща с Ивелина Никова.
Фото: Георги ЙОВЧЕВ

Пълноценно и комфортно се почуствахме всички, дошли в кокетния център “Руменина” на ул.”Роза” №19 във Варна, за да се запознаем с най-новата стихосбирка “В тебе аз ще остана” на Ивелина Никова от гр.Провадия.
Всичко, написано от нея, е преживяно и споделено със затаен дъх, вълнение, надежда, тревога и неутолим порив, който със силата на подземен извор ни поднесе поредната изненада. По свой начин тя помирява думите, влезли в спор една с друга. Това личи още в” Достатъчно е само да те видя”, където има”пламък на свещ”, “спомен за път”, “сълза на кошута”,”стъпчици детски”,”пръстен кован”и т.н…
Всеки стих на Ивелина отстранява случайния момент за възприятие и застава зад своята същност. Така е в целия неин пластичен свят, свят със собствен почерк, ритъм, съкровен шепот, познати ни и от предните и книги: “България в сърцето”,”Копнеж по слънце”,”Златни нишки”.
Трудът и нейния талант са възнаградени и признати на различни конкурси и фестивали, има и създадени клипове по нейни текстове. Стиховете и напомнят силата на обратната връзка с всички състояния на човешката душа, за щастието в различните му форми, извечната тема „Любов”.
Поезията на Ивелина Никова има трайни жалони по трасето на живота – от усмивката, женитбата, изневярата, прошката, сбогуването… Всичко е хармония между началото и преживяното. Изборът на темата и хрумването как да я осъществи на практика прозират ясно, защото в стихотворението “Усмивка в бетон”ни обяснява: …Пак в магазина-картофи,ориз,/мляко и мед./Преброявам си рестото/…Готвя вечеря. И филм за разкош/Книга в леглото.кога ще живея?/Искам шампанско,танц в полунощ./ Искам театър,букет орхидеи…/Искаш ти,искаш…Да ама не!/Я помисли си!Първо децата… …Боже,как страх ме е,/че се погубвам!/С усмивка в бетон… Стараейки се да използва само нейни поетични прийоми и асоциативни елементи, като постига vers libre-стихосложение, без определен ритъм, без определена дължина на стиха, но с чувство за ритъм-свободен стих, тя успява да е много органичен поет.
Литературната вечер във Варна имаше много интересна постройка и литературна пауза. Като такава се отчете моментът на съприкосновение с поезията и мостът на таланта, който се построи между Ивелина Никова и Мариела Русева /управител на “Руменина”и автор на стихо- сбирката с многозначителното заглавие”Да ме обичаш, ме научи”/и публиката, която трябваше да отговори на въпроса: “За какво не ти достига времето?”
Останах възторгнат от коментарите на младите участници-компетентни отвсякъде, които подчертаха, че нямат време за старото приятелство,което се запазва и утвърждава,ако се поддържа огънят му, за да остане завинаги. Причината виждат в еснафството, което се е ширнало навсякъде.
Бяхме около 40 човека, но младите доминираха с активността си. С естествена непринуденост допуснаха свобода на собствените си интерпретации в пространството на различни теми: поезия, мода, музика, рисуване…Публика-мечта за малкия град като нашия Балчик. После заедно с Ивелина Никова се приобщихме към нейното “Наричам се любов”: “…Да,срещал си ме.Милиони пъти./В живота минали, във сън, наяве./Над нас звезди са падали със тътен/и слънцето с лъчи ни е огрявало”.
Лаконично, нежно послание,моментна интимност,със скромността на Сергей Есенин тя продължава в “Чай за ангели”: “…Тлеят приказки още в огнищата/и старици правят за ангели чай,/после плетки полека разнищват/и говорят със Бога до края си…”За да ни напомни отново:”Бързам за работа.Душ,после грим./Слагам парфюм само капка.Пестя./Старата рокля?Прилично стои ми-/лека и шарена,тъй на цветя…”
Може би малко недоразбрано за непосветените или за философите, които мъдро ще установят, че поетите имат примат на изразяването пред означаването. Но поетесата е вярна на себе си и винаги е там, където искри надежда, надежда, облечена в действие.
Ивелина пише по начин написаното от нея да стане наше достояние, като се раздава без остатък.
Защото Демокрит е казал: “Богат е не оня,който има много,а който не желае повече”. Надявам се, че като прочетете стихосбирките на Ивелина Никова, ще се убедите, че и за нея се отнасят думите на почетния гражданин на гр.Балчик-поета-драматург Стефан Цанев: “Словесният израз на душата е поезията”. Пожелавам на младата поетеса човешката душа непрекъснато да обуздава не само със стих.
Георги ЙОВЧЕВ

Хляб
Дълъг път изминах до софрата:
зрънце бях във черната земя,
житен клас издигнах над тревата,
камък воденичен ме помля.
Срещнах после и маята млада,
врече ни мълчаната вода
минем ли през огън всички гладни
да заситим в село и в града.
Драго ми е видя ли детенце,
грабнало коматче да играе.
Мило ми е на бедняк в ръцете,
дето ме почитат чак до края си.
Но срамувам се от тези, д
ето залък хвърлят равнодушно в коша.
Да не дава Господ тез несретници
за трошица хляб да плачат нощем!
Ивелина НИКОВА