С радост и удовлетворение екипът на вестник „Балчишки телеграф” споделя някои от отговорите на поздравените от нас съвременни будители, по случай 1 ноември – Ден на народните будители.
„Благодаря на редакцията на вестник „Балчишки телеграф”! Понякога губя оптимизъм на фона на случващото си, но благодаря на Бог, че е само понякога! Хубави и успешни дни и след празника!
Ваня МАРКОВА /арт галерия „Маркони”Кранево и Варна/
Да цъфтите и да връзвате в златна Добруджа и във Вашия знатен Балчик. Сърдечни поздрави!
Марин ГЕОРГИЕВ /поет и литературен критик, издател/
Живи и здрави на многая и благая лета!Честит празник!
Ивайло ДЖИЛЯНОВ /завеждащ Руския клуб във ВТУ „Св.Св.Кирил и Методий” В.Търново
Благодаря сърдечно! Честит празник!
Деница УЗУНОВА /Диригент на хор „Бодра смяна”от Шумен, спечелили 1 място на хоровия фестивал „Черноморски звуци” през 2014г./
Дано дълго да останем будни!
Славянка СТАМОВА, директор на Френската програма в Колежа в к.к.”Албена”/
Да помним будителите и да преценим дали през годините носим наистина частица от техния дух!
Николай МИРЧЕВ, журналист и издател
Благодаря сърдечно! Хубав и светъл празник на всички! /Петранка БОЖКОВА, поет и журналист/
Благодаря! Честит празник и наВас! / Иванка БЪРЗАКОВА, детска учителка, общински съветник в Балчик, втори мандат./
Честит празник – хем будителски, хем поствещерски. Интересно съчетание – защо не му се радваме? Нали сме си такива – кентаври между Изтока и Запада. Или – от кръста нагоре – будители, от кръста надолу – вещици и сатири. И в добавка – избирани и избиращи. Йордан ЕФТИМОВ /поет, литературен историк/
Честит празник и на Вас! Нека е знание, нека е творчество, нека е вдъхновение! С поздрав, Нади КАРАГЬОЗОВА /психолог, педагог и писател/
Честит празник и на Вас! Да пребъде и Вашето благородно дело!
Левоник САНДЖАКЯН, учител по история в СОУ „Христо Ботев” Балчик/
Честит празник, будители! Благословен ден, духовни българи! “…Пак ви повтарям: не се гордейте! Не се гордейте пред малки, не се гордейте и пред големи. Не мразете и ония, що ви отхвърлят, що ви позорят, що ви хулят и клеветят. Не мразете атеистите, злоучителите, материалистите, дори и злите от тях /не само добрите/, защото и между тях има мнозина добри, най-вече в наше време. Споменувайте ги в молитвата си така: спаси всички, Господи, за които няма кой да се помоли, спаси и ония, що не искат да ти се молят. И прибавете още: не от гордостта си те моля за това, Господи, а защото и аз съм нищожен повече от все и вся… ” “… Не бъдете лихвари… Среброто и златото не обичайте, не ги трупайте… Вярвайте и знамето дръжте. Високо го издигайте..” … “Обичайте се!…”Из “Братя Карамазови”, Достоевски Поздрав от Радостина ДРАГОЕВА /поетеса/

Благодаря Ви много за топлите поздрави.
На 29 октомври в Българската библиотека в Кишинев беше проведено празнично мероприятие за Деня на бесарабските българи и 1 ноември – Дена на народните будители. За съжаление, за пореден път, отсъства българската младеж.
А знам, че в Кишинев много наши българчета получават образование. Вероятно това е проблемата на обществените организации, които не привличат младежа към този род мероприятия.
Най-новата ми книга я дадох за печат в Кишиневската типография, до 27 ноември ще бъде издадена, в това време ще направим тук и презентация.
С Научното дружество на българистите в Република Молдова подготвяме за печат сборника “Молдо-български връзки”. А Академията на науките подготвям специален брой на нашето научно списание “Журнал этнологии и культурологии”, който е посветен на бесарабските българи.
Ако ще имате желание и възможност можем да представим тези издания в дните на форума “Българско наследство”. Много здраве!
С уважение
Иван ДУМИНИКА
/българист, млад учен в Молдовската академия на науките/

Нищо повече от думите на Иван Вазов днес.
Дано някой мисли за пролома.
Маргарита ПЕТКОВА /поетеса/

РАКОВСКИ
Мечтател безумен, образ невъзможен,
на тъмна епоха син бодър, тревожен,
Раковски, ти дремеш под бурена гъст,
из който наднича полусчупен кръст.
Спи, дреми, почивай, ти, който не спеше,
ти, кой беше вихър, котел, що кипеше
над някакъв злобен, стихиен огън.
Спи! Кой ще разбужда вечния ти сън?
Природата веща беше се сбъркала:
тя от теб да стори гений бе искала,
затова в глава ти като в една пещ
фърли толкоз пламък и възторг горещ,
но друг таен демон се намеси тамо:
ти стана създанье от крайности само,
елемент от страсти, от злъчка и мощ,
душа пълна с буря, с блясък и със нощ.
Твойта вражда беше вражда сатанинска,
твойта любов беше любов исполинска,
любов без съмненье, без свяст, без предел,
що кат кръст огромен ти беше понел.
Твоят символ беше: смърт или свобода,
сънят ти – Балкана, кумирът – народа,
народа с безчестье и с кърви облян.
Твоят живот целий беше един блян!
Ти гледаше бледен в бъдещето скрито.
Ти се вреше дръзко в миналото срито
и оттам влечеше кат победен знак
векове от слава, затулени в мрак,
за царе, юнаци вълшебни преданья,
обраснали с плесен старинни сказанья;
твоят орлов поглед виждаше навред
от българска слава останки безчет
и в тъмна ни древност, бездънна провала,
ти вкарваше смело вселената цяла.
Нищо невъзможно за теб не оста.
ти даваше образ на всяка мечта.
На неми загадки, сфинкси безответни
предлагаше твойте въпроси заветни;
исторйята, мракът, времето, редът
не значеха много в големий ти път;
ти иска да бутнеш, о, дух безпокоен,
нещастен мечтател, апостол и воин,
в един час делото на пет векове.
Чухме ние твойте горди викове,
когато при Сава и при Дъмбовица
викна пръв “Свобода! Сяйна е зорница!”
И ту с перо остро, ту с гореща реч
надеждите сейше наблиз и далеч.
Един само буден сред толкова спящи,
ти един за всички като демон бдящи
работи, бори се, стреска, вълнува,
тук мъдрец замислен, там луда глава,
мрачен узник в Стамбул, генерал в Балкана,
поет и разбойник под съща премяна,
мисъл и желязо, лира и тръба:
всичко ти бе вкупом за една борба.
Исторйята има да се позамисли
във кой лик безсмъртен тебе да причисли.
Ти умря. И пътят към гроба ти ням
обрасъл е вече със бурен голям,
и прахът ти гние без сълзи набожни…
Не зарасна само, герою тревожни,
проломът широкий, който ти тогаз
в бъдещето тъмно отвори за нас!
Иван ВАЗОВ 1882, Пловдив