Не съм съ­в­сем си­гур­на кой от на­ци­с­ки­те ли­де­ри в хи­т­ле­ро­ва Гер­ма­ния – Гьо­белс или Гьо­ринг е про­из­не­съл фра­за­та „Ка­то чуя кул­ту­ра и се хва­щам за ко­бу­ра.”, но оп­ре­де­ле­но в Бъл­га­рия те­зи ду­ми имат мно­го по­чи­та­те­ли. Те не се хва­щат то­ч­но за ко­бу­ра, а за ед­на дру­га ра­бо­та, с ко­я­то оби­к­но­ве­но и ми­с­лят, за то­ва тук вси­ч­ко е цъ­ф­на­ло и вър­за­ло.
При­о­ри­те­ти­те на хо­ра­та, ко­и­то ка­то чу­ят кул­ту­ра се хва­щат за она­зи си ра­бо­та, оби­к­но­ве­но са пъ­ти­ща, бол­ни­ци и спорт. Са­мо че у нас ня­ма ни­то пъ­ти­ща, ни­то здра­ве­о­па­з­ва­не, ни­то спорт. Има ду­п­ки, без­до­м­ни ку­че­та и хо­ра, ко­и­то пре­жи­вя­ват от бо­к­лу­ци­те. А бо­к­лу­ци дал Го­с­под.
Има мно­го по­ли­ция и мно­го пре­с­тъ­п­ност, ко­и­то вза­им­но не си пре­чат, до­ри се по­д­по­ма­гат.
Има мно­го слу­ж­би за бор­ба с ко­ру­п­ци­я­та, от ко­и­то ка­то че ли ко­ру­п­ци­я­та още по­ве­че се уве­ли­ча­ва – се­га и БОР­КОР ще ла­па па­ри от бю­дже­та.
Има пре­ка­ле­но мно­го пар­тии, съ­що хран­ту­те­ни­ци на бю­дже­та, ко­и­то ос­вен да на­съ­с­к­ват гра­ж­да­ни­те ед­ни сре­щу дру­ги и да се гри­жат за обо­га­тя­ва­не­то на пар­тий­на­та си но­мен­к­ла­ту­ра, за ни­що дру­го не слу­жат. Дрън, дрън, дрън … за бла­го­по­лу­чи­е­то на на­ро­да! От пра­з­ни при­ка­з­ки на вси­ч­ки ни­ва дър­жа­ва­та ни дрън­чи, ка­то от­к­ра­д­на­та ме­тал­на ре­ше­т­ка хвър­ле­на в от­к­ра­д­нат ме­та­лен кон­тей­нер.  Пъ­тят към пун­к­та за ме­тал­ни от­па­дъ­ци, къ­де­то по­чи­тан от вла­ст­та би­з­не­с­мен при­е­ма ос­вен скрап и ме­тал­ни скул­п­ту­ри, за­що­то дре­ме му на кул­ту­ра­та – то­ва е сим­во­лът на съ­в­ре­мен­но­то раз­ви­тие на Бъл­га­рия.
Един аме­ри­кан­с­ки пре­зи­дент, във връ­з­ка с при­о­ри­те­ти­те си,  бе­ше ка­зал: „Ико­но­ми­ка­та, глу­па­ко!” И на­и­с­ти­на, ико­но­ми­ка­та съ­з­да­ва вси­ч­ки бла­га. Са­мо че за ка­к­ва ико­но­ми­ка мо­же да се го­во­ри в ед­но об­ще­с­т­во, в ко­е­то по­ло­ви­на­та от на­се­ле­ни­е­то е не­г­ра­мо­т­но, в ко­е­то ог­ром­ни ма­си от хо­ра се дър­жат ка­то май­му­ни в хра­ни­те­лен ма­га­зин, а та­ка на­ре­че­ни­ят  елит е в пе­ле­ни­те на пар­ве­ню­щи­на­та и но­си ре­ф­ле­к­си­те на най – при­ми­ти­в­на­та, но ви­на­ги оце­ля­ва­ща по­с­ре­д­с­т­ве­ност.
„Кул­ту­ра­та, глу­па­ко!”- то­ва тря­б­ва да е при­о­ри­те­тът на все­ки, кой­то уп­ра­в­ла­ва до­ри ед­но мал­ко зве­но от об­ще­с­т­ве­на­та пу­б­ли­ч­ност у нас. Са­мо  кул­тур­но из­ди­г­на­то­то  об­ще­с­т­во би мо­г­ло да раз­ви­ва ико­но­ми­ка, ин­ф­ра­с­т­ру­к­ту­ра, здра­ве­о­па­з­ва­не, об­ра­зо­ва­ние. Да ги раз­ви­ва и да ги опа­з­ва!
Кул­ту­ра­та, ува­жа­е­ми да­ми и го­с­по­да! Кул­ту­ра­та е един­с­т­ве­на­та, ко­я­то мо­же да из­ва­ди Бъл­га­рия от бла­то­то на про­с­то­ти­я­та, не­ве­же­с­т­во­то и по­ш­ло­ст­та и да я на­п­ра­ви при­ем­в­ли­ва, до­ри пре­д­по­чи­та­на дър­жа­ва за хо­ра­та.

Юлита ХРИСТОВА