Над 150 бесарабски българи от Молдова, участваха в Първия международен форум “Българско наследство” в Балчик през август 2015 г. Те плениха публиката с емоционалното представяне на българския дух и традиции, въплатени и съхранени в българския фолклор на Буджака (Бесарабия). На снимката: бесарабски българчета – културен дом град Твърдица, Молдова          
Фото: Маруся КОСТОВА

Този празник ни научава да знаем и да помним. Да знаем, че извън източната ни граница живеят над половин милион българи, прокудени преди два века от турския ятаган и кърджалийската кама. Те отсядат в Бесарабската пустош и получават статут на колонисти. През годините, възползвайки се от дадените им права, организират свои колонии, основават градовете Болград и Комрат, както и 64 села. Основават духовни и просветни средища, в които опазват своята вяра, роден език, традиции и обичаи. Сред тях се откроява най-величественият за времето си храм “ Свето Преображение Господне” . На 29 октомври / стар стил 15 октомври/ 1838 г. се освещава този трипрестолен храм в Болград, изграден с доброволния труд на 10 000 преселници от българските земи.
Петте големи камбани на новия Божи храм зазвъняват като символ на съхранената вяра и българската духовност.
Сто години по-късно през 1938 г., когато се чества и 80 г. от създаването на Болградската гимназия, потомци на бесарабските българи, завърнали се в освободената вече България, предлагат този ден, 29 октомври, да бъде отбелязван като Ден на бесарабските българи.
В единствения брой на издадения тогава вестник “Българска Бесарабия”, четем възванието ва Димитър Тодоров, бесарабски българин общественик, : „Далеч от нас са бесарабските българи. По едно предопределение на историческа съдба те са чужди поданици, чужди граждани, данъкоплатци, войници. Те са, и навеки остават, неделима част от българската народна снага, на българската духовна и културна общност. Ще останат, защото несъкрушима е връзката между нас тях. Тая връзка е двояка и здраво сплетена: кръвта, която вода не става и духът, който не умира и всичко побеждава. Нека никога не преставаме да мислим и да се грижим за нашите братя българи от Бесарабия, а един ден в годината – на 29 октомври, да бъде за тях и за нас голям празник на българския дух”.
Преломните исторически събития отлагат за десетилетия осъществяването на идеята. Едва през 1998 г., благодарение на Дружеството за приятелство с бесарабски, таврийски и кримски българи” „Родолюбец”, идеята започва да се осъществява.
Днес поздравяваме с празника 29 октомври всички бесарабски българи, които през годините, въпреки историческите превратности, запазват силния си дух и не забравят за България!
Росица ШАЛТЕВА