Изборите ми навяват много мисли, много асоциации.  Дали за пореден път зад благовидните усилия  за защита на едно безспорно конституционно право, не прозира голата истина  на користен интерес?
Една малка група хора, отчуждени отдавна от усещането за национална принадлежност, патриотизъм и отговорност пред поколенията- не са ли те печелившите?
Примиряваме се с избора си в живота, в жалкия си живот , който сами избираме! Съмненията, угризенията и тъгата понякога ни дават възможност  да се видим отстрани и тогава….тогава малко се отчайваме.
Мразя съществуващия безполезен блясък, защото оскърбява бедността, а и е противен на истинското величие.
Благоприличието минава за душевно удовлетворение. Но така ли е? Степента на зависимост от предметите е насъщна потребност. И всичко върви ръка за ръка с умствената недостатъчност.
Народът е сполетян от икономически и духовен терор.  Да живееш дълго на този свят не винаги е предимство.
Особено ако помниш много неща и правиш връзка между събития, които нямат на пръв поглед нищо общо помежду си. Държат ни бедни, за да могат да ни манипулират!
Знам , че чуждопоклонничеството е неосъзната самоомраза, но нашите партии  не са в този вид като тези  по света. Имаме фенове и фенклубове. Босовете си сменят идеите  често. Също и финикийските знаци оказват влияние  върху статуквото.
И в малкия град, където всичко е прозрачно, парите решиха повечето от предпочитанията . Нямаме възможност да отсеем най- качественото, това ни гнети.  И както казва големият хуморист, ако изборите предполагаха промяна, те щяха  да бъдат забранени.

Г. ЙОРДАНОВ – ГОГО