Студентът Константин Костадинов – в Бостън, САЩ                     Фото: Личен архив

За младия студент по политология във ВТУ „Св.Св.Кирил и Методий” Константин Костадинов, дръзнал да види „белия свят”, озоваването в Америка е културен шок, макар да е бил подготвен, че отивайки с осигурена виза ще работи и ще има възможност после да си подари екскурзии за запознаване с неизвестното. Още с пристигането си в Бостън вижда контраста на ориенталския ни манталитет на фона на американската действителност.
„Животът у нас е много бавен, там динамичен, задъхано бърз. Хората тук са по-сърдечни, искрени, а там с вечна усмивка и поздрави, но лицемерни.”
Програмата за културен обмен между студенти в целия свят „Work End Travel USA” се харесва на Константин, защото за младите хора има прекрасна възможност да са самостоятелни в решенията си и като проявяват находчивост да опознаят непознатата страна Америка; реално да почувстват американската свобода, без да са освободени от отговорност; да разширят кръгозора си като пътешественици; да развият своите комуникативни способности като започнат да говорят по-добре английски език в естественото езиково обкръжение, в което се намират ; да намерят приятели от всички краища на планетата, които пристигат в САЩ по същата програма; да получат „стартов капитал” по време на програмата; да премислят жизнените си принципи и определят новите си приоритети; да посетят прекрасните паркове, атракции, развлечения, да видят със свои очи Статуята на Свободата, Гранд Каньон, Капитолий, Бруклинския мост и други незабравими места в САЩ; да получат положителен заряд от ярки изживени емоции чрез участие в програмата „Работа и пътуване в САЩ”
Получих виза за 4 месеца работа и 1 месец пътуване. Видях щата Масачузец, Кейпкод /много известен туристически район с приоритети за хората от Третата възраст/, три дена бях във впечатляващия Ню Йорк. Използвах случая да участвам в „Ню Йорк салса международен конгрес”, който се провеждаше от 2 – 7 септември и аз бях там на 3 и 4 септември. От Балканите бях единствен. Всички много се учудиха, че от далечна България проявяват интерес към салсата и че я познават. Бях на няколко латино партита, със социални танци. Имаше много салса танцьори от Чикаго, дори от Сингапур.
Според програмата трудовото натоварване не би било по-голямо, отколкото трябва за нискоквалифицирания труд, който се заплаща с по 10 долара на час, платими в края на седмицата – в петък. Естествено 40-часовата седмица не покрива разходите и се налага да се работи на още едно място – в супермаркет, в магазини като „Мосю Бриколаж”, в голф комплекси, в хаус кипинг и пр., в зависимост от щата и района. Американците работят по 50-70 часа, като квалифицираните работници имат определена годишна заплата, договорът за която се преподписва всяка година. Много мобилни, американските граждани преследват парите като луди, всичко е подчинено на парите, използват всяка възможност да печелят пари. Щастливи са единствено ако печелят с труда си и още повече с ума си. А заплащането е наистина добро. Американският стандарт на живот е много висок. Но храната, бензинът и възможността за труд са еднакво достъпни за всички.
Повечето янки са доста глупави /не хитри като нас/ и ограничени в мисленето си. Някои не са напускали щата и града, където живеят, но американската политиката на възпитание води до убеждението, че САЩ са най-велики на света. Аз съм проевропейски настроен. България не е Европа, макар да се намира в нея , страната ни определено притежава много ресурси и ние трябва да ги преоткрием. Като една малка държава, неразполагаща с огромни природни богатства, наш най-голям потенциал е човешкият ресурс .
Допада ми моделът на Испания, Австрия. Работната атмосферата в Европа не е с такъв краен работохолизъм, както в Америка. Ставах в 4 ч., в 5 с велосипед съм в супермаркета, където работя до обяд, после след кратка обедна почивка до 11 вечерта работя на друго място. После бързо с колелото по среднощ се връщам само за 4 часа сън. Няма партита, няма купони. Никакъв шум след 11.30 ч. вечерта, независимо какъв си – губернатор, съдия или полицай. Забавления са възможни само през годишната отпуска, която се договаря предварително с работодателя и не е повече от 10-15 дни.
Алкохолна дестинация сме ние за Европа. В САЩ алкохолът и цигарите се продават в отделни магазини, които са с ограничено работно време.
Пушенето е забранено абсолютно навсякъде в Ню Йорк. Пушачите намаляват, защото при този труд за пари как ще дадеш 15 долара за една кутия цигари? Леко пийнали съм виждал, но много рядко. САЩ е нация от емигранти и между тях има определена лоялност.
Смело мога да кажа, че българите са на доста голяма почит, и като работници, и като интелект. Американците ни смятат за качествени хора, защото повече от дошлите в Америка са били кръгла нула, започнали са с миене на чинии, но в последствие показват качества и в страната на неограничените възможности – можеш да станеш милионер. Работиш – получаваш. Имаш възможности за печалба и забогатяване.
Мой колега бе 56-годишен, изплаща 30 години къща и кола. Това е естествено за голяма част от американските семейства. Когато се роди дете, му се прави директно влог от родителите, за да учи, а 15-16- годишните вече работят, за да си съберат средства за ВУЗ. На завършилите се предоставя работна оферта. ВУЗ е мечта на много хора в Америка, а не като у нас – да има незаети места за студенти. У нас смятам, че образованието е на високо ниво, колкото и да го плюят. В САЩ едностранчиво им внушават, че не бива да говорят лошо за Америка. Много си вярват, имат световни протекции със статута си на американски граждани, където и да отидат, банковата сметка е тяхната „светая светих”. Политиците подмолно и съвършено подготвят народа за възприемане на световните конфликти, в които САЩ са замесени, за ролята на САЩ като световен хегемон, за избора на бъдещия президент /определени индикации имаше за жена-президент като се визира Хилари Клинтън/ Хареса ми адекватното заплащане на труда.
В България от работа не ставаш богат, а гърбат.
Хареса ми начинът на живот, но храната и някои елементарни неща от бита – не! През цялото време ме смущаваше висшата форма на лицемерие, което те са превърнали в изкуство. Аз не можах да се пречупя. Те по 24 часа са учтиви, карам си колелото и ме спират да ме питат как съм?!
Колко печелиш можеш да кажеш, не питат никога към коя партия си, държат много на парите, финикийските знаци са издигнати в култ, дълбоко се почита църквата и семейството.
Да, така е. Полетът ми от Истанбул ми даде възможност да видя източен космополитен град, в сравнение с американския космополитен първенец Ню Йорк. /Това е една още по-дълга тема за разискване./ Нито едно бездомно куче или котка. Нито в малките, нито в големите градове. Законите се спазват, до точките и запетите, както за хората, така и за животните. Корупцията е на високите етажи, долу няма.
За един друг, различен свят, ни разказа Константин. Според него Америка често няма нищо общо с това, което ни говорят за нея. Има много бедни хора, няма средна класа, вътрешната политика, която следват от 50 години е да има много бедни и много богати и богатите да стават още по-богати и въпреки това Щатите са място, където ако работиш – успяваш .
А може би смисълът е в това да има повече американци със стремеж да станат богати, което е една надеждна прогресия за бъдещето.
Маруся КОСТОВА