Това е втората книга на нашия съгражданин-младия балчишки поет Ерсин Исмаил, студент по медицина във Варна. След неговия “Кръговрат” отново попадаме в новия вълшебен свят на “Малкият принц” на А.С.Екзюпери.
Как Ерсин е успял да направи всичко това – ще си остане навярно негова тайна, но посланията, отправени към нас, вече любопитно надничат с притегателната сила, идваща от магнита на притаените чувства-компенсаторните механизми на човешките вълнения и стремежа като перспектива.
„В царството на сенките” всичко е подредено, но има изненадващи сравнения, неочакван финал, любопитство, харесване, макар и мимолетно споделено,изненада с явно чувство на такт. Разбира се, че има и момиче, което отдавна очаква от него подарък, за да продължи красивият скрит миг.
Всеки стих Ерсин създава одухотворено и неповторимо още в зародиш, пречупвайки го през собствената си душевност и чувствителност, за да ни покаже онова, което е невидимо за душите ни.
С ярка искреност и точност, Ерсин ни съобщава с безкрайно доверие и обич, по най-впечатляващия начин, колко поучително звучи чувството в “България”: „…Обичам те, Българийо, каквато си!/И грешна, и безумна, и разнищена./Ще те приема винаги в сърцето си /със клонче от овошка, с цвят на вишна…”
Може би всеки от нас е усещал този момент, събирал го е със сетивата си, радвал се е или е бил разочарован, съпреживявал го е заедно с автора, за да станем неусетно негови съучастници.
Изживяването е друг елемент от творчеството на Ерсин Исмаил, който споделя мислите на П.Пикасо в своето есе: “Компютрите са безполезни. Могат единствено да дават отговори” на глобалното внедряване в мрежата на Интернет през 1988 г. Навсякъде чувствам и лека носталгия, вътрешен бунт на скритите чувства, които продължават да се движат с равноускорителна бързина, въпреки препятствията. Другарят Д.Б. ги преодолява с лекота, осъзнавайки знамението…
Поезията е най-несправедливо оценената работа, където успехът винаги виси на косъм /както живота/.
Колкото до признанието – то винаги идва със закъснение, затова поетът винаги живее в изумление, той живее от и със своята поезия, свързвайки инстинкта с придобития опит, пречупен през призмата на своя възторг.
Може би затова той констатира финално: “…За мен е красиво различното,/а идеите-движеща сила/погледът-там е безграничното/и ето…мечта се спасила. А Ерсин Исмаил е тъкмо на това място заедно с “Кръговрат”и “В царството на сенките”. Той наистина ще стане по-голям от мечтите си.
Георги ЙОВЧЕВ