Август Александър Павлов /виолончело/ и Елена Ганова / цигулка/ – най-пленителният дует на “Мюзик кампус”
Фото: Георги ЙОВЧЕВ

Жасмина Щалдер, българка с добруджанска кръв и швейцарско жителство, която организира успешно за втори път “Мюзик Кампус” Балчик.
Фото: Георги ЙОВЧЕВ

Под снимката текст: Доц.Айля Улудере /флейта/, Гамзе Еренгьонюл /цигулка/, Георги Йовчев /автор на статията, журналист от в-к “Балчишки телеграф”/, проф. Чиидем Иджил /цигулка/ – нова среща след Първия на Втория “Мюзик Кампус” в Балчик.
Фото: /Б.Т./

Лора Терзиева /пиано/ и Неделчо Нинов /цугтромбон/

Лора Терзиева /пиано/ и Явор Стойчев /цугтромбон/

Неделчо Нинов /пиано/ и Петко Колев /цугтромбон/

С чувство за нещо възраждащо се проведе вторият международен фестивал „Мюзик Кампус Балчик” от 1 до 10 септември 2015 г. в ДКИ КЦ „Двореца” Балчик.
Отново 40 музиканти от България, Румъния, Турция и Швейцария ни представиха в тплите септемврийски нощи поредица от музикални изненади, допускащи безпределна свобода на интерпретация във всичките и форми, под ръководството на харизматичния проф.Александру Гавриловичу и добруджанката Жасмина Щалдер / и двамата живеещи отдавна в Швейцария/, осъществявайки съвместно програмата „Музика край границата”.
При небивал интерес премина и концертът със заглавие „Турция позната и непозната”, начело с „тежката артилерия” на Истамбулската музикална академия проф.Чиидем Иджил /цигулка/, гл.ас. цигуларката Гамзе Еренгьонюл /родена в Хасково/, доц. Айля Улудере /флейта/, които представиха авторите И.Баран, Екрем Зеки Юн, Ермукан Сайдам, Йозкан Манав, с екзотичните заглавия на произведенията им: „Чуй отнякъде”, „Една глътка”, „Размишления” и.т.н. А „Сонатината” взриви Каменната зала.
Трите изпълнителки бяха изобретателни да постигнат комуникативна хармония, но и индивидуален почерк, придружен с духовен комфорт. Не говоря за естетическата наслада. За първи път, както обещаха още на предварителните пресконференции, прозвучаха два рядко чувани в световен мащаб инструменти – алпийски рог и ханг. Бруно Бири /Швейцария/ и Омри Хасон /Израел, Швейцария/представиха, както свои произведения на тези инструменти, така и импровизации на „Амено”, „Кармина Бурана”,”Калинка”, химна на UK, регешлагери – в озвездената септемврийска вечер на Балчик.
В програмата на „Мюзик Кампус Балчик” бяха включени практически занятия по концертно майсторство на студенти, които да доразвият своето духовно съпреживяване между обекта на въздействие и неговия субект, да постигат пространственост и перспективност на музикалното изпълнение, да постигат музикалната символика на произведенията, колкото и трудни автори да са Моцарт, Дворжак, Хайдн, Барток и др.
Студентите на проф.Йосиф Радионов, проф.Анатоли Кръстев, проф.Стефан Жилков, проф.Людмила Иванова, се справиха успешно и ние бяхме свидетели на това.
За тях не беше вече тайна „щриха”, „флажолето”, „пицеката” и пр. Ако трябва да изброявам имена, ще започна с цигуларката Елена Ганова, любимката ни от „Виа Понтика”, която обра всички овации в църквата „Св.Св.Константин и Елена”. Следват имената на Изабел Иванова, Стефан Самарджиев, Марта Тромбитас, Бернар Махмуд с най-радостните сълзи на очи от вълнуващото съприкосновение с цигулката, В.А.Лазсло, Сирма Барамова /виола/Август Александър Павлов /виолончело/. До тях неизменно бе нежната и изящна пианистка Лора Терзиева и респектиращият Божидар Пенев.
Тази година четата на Станислав Почекански бе повече узряла за голямата сцена, демострирайки повече темперамент и нежност същевременно, бунтарство – като знак за нещо променящо се, като тест за значимост.
С експлозивна сила се отприщи музикалното изпълнение на Мариян Бодуров, Християн Радоев /тромпет/, Йосиф Хасърбасанов /валдхорна/, Христо Спасов, Петко Колев, Неделчо Нинов, Явор Стойчев, Георги Ангелов /цугтромбон/. Всички те са от обновения състав на формацията „Капитал Брас”. И тазгодишният музикален форум „Мюзик Кампус Балчик” демонстрира един символичен баланс между младост, възторг и прозрение, търсейки връзка с традицията и истината. Все неща, които нямат начало и край и което винаги ще ги свързва с нови степени на осмисляне.
За догодина вече се надявам, че ще има и ПРЕВОД на български език, защото не всички гости владееха съвършено английски език, както и още по-трудния музикален английски. В края на краищата фестивалът се провежда в БЪЛГАРИЯ.
Програмата трябва да е и на български език, както е на фестивалите „Черноморски звуци” и „Балчишки Дни на класиката”, за да добие адекватни измерения, както възприемането, така и насладата от изкуството, когато се разбира на родния език.
Очакваме догодина още по-голям състав от млади музиканти и авторитетни преподаватели от още повече страни.
Георги ЙОВЧЕВ