Младата поетеса Радостина Драгоева представи пред приятели и роднини в Каварна своята нова книга “Четвъртото листо на детелина” на 18 септември 2015 г.      

В ръцете ми е предпоследната книга на нашата землячка-родената в гр.Каварна-Радостина Драгоева. Ала за нея, стихосбирката “Четвъртото листо на детелина”е четвъртата…
Освободеност,с безспорни аналогии за нещо вълшебно преживяно, с усещането за красиви мигове, с ясен център на действие. Това е от началото до края. Авторката деликатно ни е разкрила всичко с кадифена мекота,топлина, всичко е постигнато със съразмерна точност. В нейната”Румба” лаконично ни съобщава: “Вятъра поръча/румба на дърветата./В стъпките немъчни/клоните усетиха/как политат листи/като низ от думи-/жертвени и чисти…/ Впечатляващо мила,колкото и дискретна, всичко това е разделила на пет цикъла с екзотични наименования, звучащи като заклинания:”И само тук прозорците са тесни”,”Посях небе…”, „Хвърчила в мрака”,”Сини иглики на изток”, ”Слънце на прага”.
Навсякъде Радостина е уловила емоционалния глас, идващ от Природата, като вик за любов, като вик от любов,преминаващ през нейния душевен филтър, за да го представи пред нас без никакъв егоизъм и с ведра щедрост. Във всеки неин следващ стих се чувства как вървят ръка за ръка нейната вътрешна гордост и свобода, искреност с неоспоримото чувство за мярка, изтъквайки достолепността на българката. Между редовете усетих неведомия дъх на нейната редакторка-Елка Няголова, която с Ваня Димитрова-художник и издателство”Онгъл” са помогнали с необходимото и искрено достойнство.
И ненапразно в “Извезани мълчания”авторката споделя със света:”Снегът напомня светъл медальон,/докоснал с кръст гърдите на земята./И като реч снежинките се ронят,/остават своя нежен отпечатък./… Как леко можеш да възприемеш всичко, без никаква суета, със собствените си сетива, за да потънем заедно в нейното “Извезано мълчание”. Ред и чистота блика отвсякъде в младата поезия на Радостина -какво по-прекрасно, какво по-хубаво? Докосната от нейната женска ръка чувствителност съпътства майчинската загриженост, послания и откровения, които са невидими за очите.
Радостина не забравя за най-същественото, че хубавото стихотворение е ненаписаното, а най-хубавото е онова, което никога няма да напишеш. А вечерта в препълненото”Ретро”на Каварна по свой начин създаде уют,предразполагащ за откровения и дълъг разговор, в който да намериш отмора и чувство за простор. Може би затова трябва да проблесне малка искра, за да лумне огънят на скритото в необятната човешка душа. За да сме истински и в малките си радости. Затова поетесата Радостина Драгоева в “Четвъртото листо на детелина” всичко е споделила с нас – трайно и последователно щедро го е напоила с обещаващ смисъл.
Георги ЙОВЧЕВ

МОЛИТВА ЗА МИР
                                   На братята поети

Щурците леят любовта в България,
при нотите им трепват низ жита,
с молитва сякаш дните ни прогарят
мирът да дойде с гълъб долетял.

А този мир в очите да се спусне
на всички нас подобно светлина,
в миг съживил пределите ни пусти
с наследници на кръста осъзнат.

Щурците знаят братски да прегърнат
съседските щурци на своя праг,
закичили ревера с бяла кърпа
и целите им имат привкус благ.

И дружно се събират под звездите
в кръга на родно, българско хоро,
че светлите им пориви се сплитат
в един съдбовен устрем към добро.

Оставят сол различните им стъпки,
разпалват у душите топла жар,
а после в глъбините си ги къпят…
Но има ли щурец без чиста вяра?!
Радостина ДРАГОЕВА