Не­по­с­ре­д­с­т­ве­но след 9 се­п­тем­в­ри 1944 г.,пре­ди ко­му­ни­с­ти­те да уни­що­жат опо­зи­ци­я­та и ин­те­ли­ген­ци­я­та на Бъл­га­рия, е из­ли­зал из­ве­с­т­но вре­ме ня­ка­къв опо­зи­ци­о­нен ве­с­т­ник със сле­д­но­то мо­то: „Жи­ве­ли сме и в по – тру­д­ни вре­ме­на, но в по – по­д­ли – ни­ко­га!”
Из­г­ле­ж­да по­д­ло­ст­та от то­га­ва до ден дне­шен не са­мо не е на­пу­с­на­ла пре­де­ли­те на дър­жа­ва­та ни, но за­е­д­но с лъ­жа­та са се пре­вър­на­ли в най – яр­ки­те и пе­че­ли­в­ши стра­те­гии за пре­в­зе­ма­не на вла­ст­та и бе­зо­г­ле­д­на­та и упо­т­ре­ба за ли­ч­ни це­ли.
Ти­чай­ки след на­де­ж­да­та, че те­зи ня­ма да са ка­то оне­зи, на вси­ч­ки из­бо­ри през два­де­се­т­го­ди­ш­ния пре­ход на стра­на­та ни от то­та­ли­та­ри­зъм към де­мо­к­ра­ция, хо­ра­та да­ва­ха гла­са си на уж раз­ли­ч­ни пар­тии, но на­к­рая ви­на­ги се ока­з­ва­ше, че пак са из­б­ра­ли по­д­ло­ст­та и лъ­жа­та.
Го­ля­мо бе­ше ра­зо­ча­ро­ва­ни­е­то от ду­ми­те и де­ла­та на ца­ря Си­ме­он Ко­бур­го­т­с­ки, кой­то ако не дру­го, по­не за­ви­на­ги из­ле­ку­ва бъл­га­ри­те от мо­нар­хи­че­с­кия им сан­ти­мен­та­ли­зъм, но в мо­рал­но от­но­ше­ние  на­не­се най – го­ле­ми­те по­ра­же­ния в по­ли­ти­че­с­кия жи­вот на Бъл­га­рия. След не­го ве­че вси­ч­ко ста­на до­пу­с­ти­мо и ка­то на­чин за про­ве­ж­да­не на из­бо­ри, и ка­то по­ве­де­ние на спе­че­ли­ли­те вла­ст­та. До не­го­во­то ид­ва­не по­ли­ти­ци­те по­не де­мон­с­т­ри­ра­ха ня­ка­к­во чу­в­с­т­во за не­у­до­б­с­т­во и же­ла­ние да обя­с­ня­ват по­ве­де­ни­е­то си на еле­к­то­ра­та. Ве­ли­че­с­т­во­то ли­к­ви­ди­ра  те­зи на­чен­ки на по­ли­ти­че­с­ка от­го­вор­ност.  Ва­к­хан­ли­я­та на ко­ру­п­ция, зло­у­по­т­ре­ба с власт, по­га­з­ва­не на за­ко­ни­те и вся­ка­к­ви пра­ви­ла от вла­с­ти­ма­щи­те, се раз­ви­х­ри с не­с­ти­х­ва­ща си­ла.
Та­зи си­ла на без­за­ко­ни­е­то и на­г­ло­ст­та се ут­рои при трой­на­та ко­а­ли­ция. Ца­рят, До­ган и Ста­ни­шев се пре­вър­на­ха в сим­вол на по­д­ло­ст­та и лъ­жа­та. Са­мо­за­б­ра­ви­ли­ят се ман­да­то­но­си­тел, кой­то пу­б­ли­ч­но за­я­ви, че той раз­да­ва па­ри­те в дър­жа­ва­та на ко­го­то тря­б­ва, вбе­си хо­ра­та и те из­б­ра­ха Бой­ко Бо­ри­сов да уп­ра­в­ля­ва, по­вяр­ва­ли за по­ре­ден път, че то­зи не лъ­же и ще на­ка­же кра­д­ци­те. Вя­тър и мъ­г­ла! Сра­в­ни­тел­но ум­ни хо­ра, ко­и­то да­до­ха гла­са си за ГЕРБ, раз­съ­ж­да­ва­ха та­ка: Тия са про­с­ти, но по­не са че­с­т­ни! Е, на­к­рая се ока­з­ва, че са са­мо про­с­ти.
Го­ди­на и по­ло­ви­на жур­на­ли­с­ти, со­ци­о­ло­зи, по­ли­то­ло­зи,  ка­жи ре­чи, ця­ла­та об­ще­с­т­ве­ност, с мал­ки из­к­лю­че­ния, от сто кла­де­не­ца во­да но­си, са­мо и са­мо да  до­ка­же кол­ко ус­пе­ш­но и спра­ве­д­ли­во е уп­ра­в­ле­ни­е­то на Ге­не­ра­ла. Как про­с­то­ти­и­те, ко­и­то ръ­си са част от ха­ри­з­ма­та и бли­зо­ст­та му до на­ро­да.
Ка­д­ро­ви­те му пре­д­по­чи­та­ния са из­вън вся­ка кла­са­ция, но по­не е скло­нен бър­зо да се раз­де­ля с най-го­ле­ми­те не­до­ра­зу­ме­ния. Но ин­фан­тил­ни­те му сръ­д­ни и за­п­ла­хи, че ще си по­да­де ос­та­в­ка­та и пак ще­ли да ни уп­ра­в­ля­ват ко­му­ни­с­ти­те /ка­то че ли той е не­що по-раз­ли­ч­но от тях/ за­по­ч­ват да ом­ръ­з­ват. Си­лен – ви­лен Бо­ри­сов за­я­ви, че е на­ре­дил вси­ч­ки в пра­ви­тел­с­т­во­то му да бъ­дат по­д­с­лу­ш­ва­ни, за да се мра­зят и по то­зи на­чин  ня­ма­ло да има ко­ру­п­ция и да­ла­ве­ри. Ми­ни­с­т­ри­те и де­пу­та­ти­те от ГЕРБ ка­то чу­ха то­ва, на­п­ра­во из­ц­ви­ли­ха от ра­дост и за­я­ви­ха, че про­с­то са ща­с­т­ли­ви от фа­к­та на по­д­с­лу­ш­ва­не­то, за­що­то ня­ма­ло от ка­к­во да се стра­ху­ват и сра­му­ват. Да, ама ка­то за­по­ч­на­ха да ва­лят СРС –та­та, се ока­за  за­пи­сан и са­ми­ят ми­ни­с­тър-пре­д­се­да­тел как ка­д­ру­ва и по­с­та­вя по­ли­ти­че­с­ки ча­дър над до­с­та съм­ни­те­лен би­з­не­с­мен. За­пи­си­те раз­к­ри­ват  ця­ла­та про­с­то­тия, ци­ни­зъм и без­пар­дон­ност на уп­ра­в­ла­ва­щи­те. Ко­га­то пре­ди вре­ме, във връ­з­ка с мно­го­б­рой­ни­те за­ку­пе­ни с не­я­с­ни па­ри апар­та­мен­ти на Цве­та­нов, Бой­ко Бо­ри­сов за­я­ви, че да се бо­риш с Це­цо би­ло все ед­но с го­ло ду­пе да ма­ч­каш та­ра­леж, ед­ва ли му е ми­на­ло през ум, че то­ч­но не­го­ви­ят за­д­ник ще бъ­де на­бо­ден от го­с­по­дин Еж­ко Бе­ж­ков чрез СРС –та­та, по­ръ­ча­ни  имен­но от въ­т­ре­ш­ния ми­ни­с­тър. Са­мо­чу­в­с­т­ви­е­то на то­зи бивш ми­ли­ци­о­нер ве­че е тол­ко­ва го­ля­мо, че на въ­п­ро­са ще си по­да­де ли ос­та­в­ка­та за­ра­ди из­ти­ча­не­то на ква­ли­фи­ци­ра­на ин­фор­ма­ция, Цве­тан Цве­та­нов за­я­ви, че до­ри Бой­ко Бо­ри­сов да му я по­и­с­ка, пак ня­ма да я по­да­де. Не слу­чай­но хо­ра­та са ка­за­ли: Го­с­по­ди, па­зи ме от при­я­те­ли­те ми. От вра­го­ве­те си и сам мо­га да се па­зя. А Бо­ри­сов има мно­о­о­го при­я­те­ли!
Жи­ве­ли сме и в по – те­ж­ки вре­ме­на. Жи­ве­ли сме и в по – по­д­ли вре­ме­на. Но ед­ва ли ня­ко­га сме жи­ве­ли в по – про­с­та­ш­ки вре­ме­на.

Юли­та ХРИ­С­ТО­ВА