Минаха два месеца, откакто бяхме в Свищов, но споменът ни е свеж и приятен. Удивена съм от духа на спортистките от клуб „Здравец”, които редовно и с желание участват в национални състезания като това в Свищов. Горда съм, че живея в Балчик.
Поразена съм от активността на балчиклии – над 20 хорови групи, танцови колективи, детско творчество, творческо активни възрастни. Освен това има и много международни фестивали в летния сезон. Искам да подчертае, че хората не са принудени да правят всичко това – активни са по своя лична инициатива. Браво!
Хората в този малък град са влюбени в Балчик и искат да бъдат част от неговата индивидуалност.
Ние, пенсионерките, дами в Третата възраст, сме част от активния социален живот на нашия град. По време на сбирки и спортни мероприятия „бабчетата” се срещат със своите познати от други места. Много е важно, когато имаш възможност да се срещаш, да се разговориш и да се веселиш заедно с другите. Аурата на един човек е понякога слаба или увредена в момента.
Но при общуване и съвместни мероприятия тя много се усилва и се превръща в нещо осезаемо. Това създава особено благоприятно настроение и израз на щастие. Затова обичам нашите общи пътувания. Но не знам, характерно ли е това само за Балчик или за цялата страна?
Итака, Свищов. Самият път от Балчик до Свищов е много живописен. Минаваш през различни релефни ландшафти – планини, хълмове и много зеленина. Свищов е на река Дунав, и дори само това е една от неговите атракции. Разходката край реката винаги е възхитителна. Градът има и други забележителности. Те са свързани с живота и социалната активност на хората, които са живели тук от първи до двадесети век.
В Свищов има 6 музейни експозиции. Къщата-музей „Алеко Константинов” е една от тях. Свищов е известен като родното място на автора на Бай Ганьо. Музеят е създаден през 1926 г. Още приживе Алеко Константинов подарява своя роден дом на града си. Експозицията е много интересна – самият интериор на къщата, мебели, дрехи от епохата – всичко това точно пресъздава атмосферата на Алековото време и показва начина на всекидневния живот на семейството му. Вълнуващ е един много рядък експонат – сърцето на писателя.
За съжаление нямахме възможността да посетим и друга интересна сбирка – етнографската в Сладкаровата къща (1800г.)
Църквата „Света Троица” (1865-1867г.) е сред най-хубавите образци на архитектурата на Българското възраждане, творба на прочутия Кольо Фичето.
Камбанарията е строена през 1883-1886г. На мен лично тази църква ми направи много необично впечатление. Когато я съзрях за първи при влизането ни в града, нейната архитектурата изглеждаше суха.
Но когато видях същата църква по-късно, при различно осветление, в различно време на деня, тя изглеждаше много по-атрактивна със своите точни линии на силуета и архитектурните детайли. Най-интересното в тази църква е уникалният маниер на иконописеца Николай Павлович. Виждам нещо подобно за първи път в живота си. Образите имат весели очи и усмивки. При Йоан Предтеча веселието е бурно. Много интересно и, за удивление, изобщо не изглежда неуместно.
Античният град Нове, който е на 3 км от Свищов, е най-добре проученият граничен военен лагер на територията на Римската империя. Основан е около 45 г. с.Хр. Цивилното селище от 5-6 век се е преобразило в ранно византийски град. Оттогава са останките на базиликите (един от трите вида на християнския храм) и баптистките за кръщение на християните.
За съжаление имахме малко време, за да видим статуите и монетното съкровище, които са открити при археологичните проучвания.
Свищов е първият освободен от турско робство български град (27 юни 1877г.). На мястото на десанта в местността, в края на 19 век, са издигнати седем обелиска, а по-късно и голям монумент в памет на Освобождението.
Като виждате, искате ли да посетите град Свищов, трябва да предвидите поне една нощувка, за да разгледате този град по-внимателно и за да почувствате атмосферата на мястото, което все още има черти от миналото бурно развитие.
Людмила ПЕТРОВА