Още след първия акорд разбрах удивен, че пред нас стои една ерудирана музикантка, с открояваща се индивидуалност и творчески пълноценен дух, с неповторима стойност.Тя като почетен консул на „Амнести Интернешънъл” обяви, че ще изпълни творби, написани от австриеца Франц Шуберт, с четири импромтюта и „Карнавал“ оп.9 на германеца Роберт Шуман-автор на възвишената и нежна „Аве Мария“. Само ще добавя за любопитния читател, че Роберт Шуман за 16 години щастлив семеен живот е създал седем деца и още толкова музикални шедьоври.
Носителката на наградата „Рокфелер” – Габриела Монтеро, демонстрира лирико-психологическата същност на музиката, която изпълни с изповедна откровеност.
По най-неусетен начин ние разширихме своите познания на този концерт, който се отличи с неподправена романтика на действителна основа. Разбрах емоционалната връзка Шуберт-Шуман. Именно Шуман открива неизвестната Девета симфония в до мажор наШуберт , а Менделсон е нейният първи диригент. С изпълнението на Габриела Монтеро произведенията звучат истински и като неразрушима крепост, независимо от вековете, които ги разделят.
Да не забравим, че нашата гостенка е и активен защитник на човешките права в нейната Родина. Нарекох я вътре в себе си „Венецуелския Шуберт”, който още в 1824 г. разкрива в едър план темата за човека и действителността, ненавиждайки деспотизма и тоталитарното още тогава. А Габриела Монтеро продължава да поддържа пламъка на промяната в другия край на света.Триумфът на таланта и са нейните импровизации на различни теми от автори през различни епохи. Работещият в Цюрих българин д-р Каценов седна зад рояла и започна с народната песен „У Станкини има мамо“… Само с около двадесет почуквания на клавишите се убедихме за 10 минути в богатата изразна възможност на клавирния инструмент.
Избухна контрастно ярък сблъсък на настроения, цикличност и асоциативно мислене у слушателя, когато ни беше предложено сами да изберем произведения, по които Габриела Монтеро да импровизира. Аз, от своя страна, не пожелах Токата за пиано, оп.7 от 1832 г.на Шуман, а поисках Шопен и неговото„Ноктюрно в ми минор“.
Тук Габриела Монтеро въобще не се замисли, защото Шопен принадлежи към абсолютните музикални гении, за когото Шуман казва: „Творбите на Шопен са топове, покрити с цветя“. Публиката притихна за миг пред вярната поданица на клавирното изкуство, аплодирахме възторжено Габриела, защото тя ни прие в нейния свят, който тази нощ изпълни с нейна мисъл и с нейно съдържание първия концерт от „Дните на класиката в Балчик” през 2015 г., за да открием творческото разнообразие и самобитност на пианистката Монтеро, в която се крие будна личност, обгърнала живота от всички страни, заедно с времето и промените в него.
Вместо да я приемем като домакини, ние станахме нейни гости, а тя ни разкри своята спонтанна същност-непреднамерена, елегантна и мъдра, без оттенък на каприз.
Тук трябва да благодарим на г-н Сава Тихолов, PR на Общината, който ни съобщи, че Габриела Монтеро за първи път идва в България, и то направо в Балчик. Реките, които се вливат в морето, никога не го напускат.
Така става и в различните видове изкуства-мястото, където са стаени чувствата на хората, радостта ,надеждата, която ни крепи за бъдещето. Нали всяка река е млада, като всеки човек .
Морето, народът и изкуството нямат възраст. Затова ние трябва да изпитваме дълбока почит и най-главното да чувстваме нуждата от непреходните ценности на живота като изкуството, което носи живо ухание на свежест и мъдрост.
Георги ЙОВЧЕВ