Представление на театъра на Българската армия на 2 юли в Балчик – “Много шум за нищо” от Шекспир       Фото: Албена ИВАНОВА

Препълнена зала, възторжена публика със суперактивно настроение – това остави след себе си в Балчик комедията на Шекспир „Много шум за нищо”.
Като източник на пиесата е послужил един епизод от поемата „Орландо Фуриозо” на Апиост, разработена като отделна повест от италианеца Бандело. Пиесата е играна у нас 18 години без прекъсване. Постановката е дело на Красимир Спасов, с авторитетното присъствие на нашия съгражданин Веселин Ранков – Дон Хуан – незаконен брат на дон Педро; Леонато, губернатор на Месина – в изпълнение на Стойко Пеев /Хан Аспарух/; дъщеря му Херо – Йоана Буковска; Антонио – Мирослав Пашов; Беатриче – Гергана Данданова; Бенедикт – Иван Радоев; Маргарита – Стефания Колева; фокусникът Ненчо Илчев – любимецът ни от „Комиците”; Сашо Дойнов, Георги Къркеланов, Мирослав Косев, Мимоза Базова, Йордан Ръсин и Деян Георгиев /премиера на сцена/др. Присъстваха енергични стражи, пратеници, пажове и още дузина чудесии, като част от Ренесанса в сицилианския град Месина.

Една сантиментална интрига, в която Шекспир е вплел много комични елементи, с жизнени и ярко откроени главни герои. Тази комедия през 17 век е била по – известна като „Беатриче и Бенедикт”.
В главното действие влюбените са разделени от интриги и клюки, Клавдио е заслепен от тях и не може да види истината. Беатриче и Бенедикт също попадат под ударите на чужди внушения. Враждебността и язвителните реплики бяха убедително изпълнени от актьорите. Публиката разбра и тайната на истинските чувства, показани по великолепен начин.
Хуморът бликаше отвсякъде, от случките, фактите, събитията, доказвайки, че те са най- богатата съкровищница, съхранила мъдростта и духа, крепящи всеки народ на висота. Комедията, като вариант, е дар, който ловко е скрит в емоционалната природа на човека.Смехът беше невидим главен герой!
Драматургическото действие бе в 4 части. Удивителното на спектакъла беше отсъствието на паузи, сценичните костюми се сменяха с голяма скорост без следа от някаква умора. „ Децата на Аристофан” демонстрираха, че хуморът не може да се научи, може само да се чувства. Споделям мисълта на карикатуриста Илия Бешков: „Кой може да отдели в един Шекспир сериозното от хумора и кое е по – съществено?” Защото да си хуморист трябва да си смел човек и да имаш кураж за обесване! Убеден съм, че можеш да отегчиш някого, да го разплачеш, но да го разсмееш има един начин – да използваш истината и мъдростта, където иронията, хуморът и обществената съвест имат здрава връзка. Едно е да си смешен, друго е да създаваш смях, пълен с мъдро остроумие, разплитайки възел по възел комичните ситуации.
Самият Шекспир в една от комедиите си възкликва: „Венчайте ме със званието шут, за да казвам туй, що мисля!” Богата чувствителност, щедрост, оптимистична жизненост демонстрира целият творчески колектив на „Театъра на българската армия”. Това раздвижи въздуха в духовната атмосфера на нашия град и доказа старата истина, че светът е оцелял, защото се е смял. И макар Ларошфуко мъдро да ни поучава, че „На изкуство и на любов никой никого не е научил”, то гениалният Шекспир ни убеждава в силата на изкуството и любовта.
Георги ЙОВЧЕВ