Веселин Ранков прочувствено благодари на съгражданите си за топлия прием на пиесата и аплодисментите за колегите. фото: Маруся КОСТОВА

На сцената се изсипаха най-известните софийски актьори
На 2 юли 2015 г. балчиклии посетиха масово спектакъла на Красимир Спасов, пресъздаден на основата на Шекспировата комедия „Много шум за нищо”. Актьорите от Театър “Българска армия” София успяха да завладеят публиката, начело с тежката артилерия, водена от Стойко Пеев /Хан Аспарух/, Мирослав Пашов /директор на театъра/,Мимоза Базова, Александър Дойнов и балчишкия театрален гений доц.Веселин Ранков, който не се въздържа и в края на представлението каза най-милите думи за благодарност на отзивчивите си съграждани и задоволството си, че е играл заедно с колегите си пред една разбираща театралното изкуство публика.
С голяма симпатия, радост и аплодисменти бяха посрещнати сега най-популярни от телевизията актьори като Иван Радоев и Ненчо Илчев. Иван Радоев изигра главната роля на Бенедикт, като че ли е писана за него. Дори очалгаряването на образа с тези сексуални недомлъвки, събуване по долни гащи и недвусмислени погледи към „Максимус” не развалиха доброто впечатление от актьорската игра, която все пак е ръководена от основните режисьорски изисквания. Иска ми се всички актьори да се поучат от неговата ясна дикция, с която той се отличава. Ненчо Илчев бе просто съвършен. Чрез един второстепенен герой – Пляката, той внуши толкова смях, удовлетвореност от изкуството и мислене за живота, че можем да му благодарим. Личеше, че той сам е измислил фарсовата канава на образа и импровизира блестящо. Всяка негова изява в киното, телевизията и театъра е индивидуализирана.

От ляво на дясно – Георги Къркеланов – Отецът, Йоана Буковска – Херо, /зад гърба и не се вижда Иван Радоев – Бенедикт/, Калин Иванов /Кучи Трът/, Деян Георгиев – Клавдио, Ненчо Илчев /Пляката/                                      Фото: Маруся КОСТОВА

Ненчо Илчев, мисля, заема вече достойно мястото на големите български комици Г.Парцалев и Г.Калоянчев. Йоана Буковска, позната на балчишката сцена от „Змейново либе” и от филма „Дунав мост”, се появи мило и нежно като Херо, която успяват чрез най-проверени интриги да омъжат за Бенедикт, въпреки взаимната им неприязън. Йоана защити високото си театрално ниво. Тя от 14 години играе в Армейския театър, с временно прекъсване – заради близнаците, които ражда от мъж, „който не е от нашите среди” – смее се актрисата- „И слава, Богу”. Стефания Колева се върна и от представлението в Генерал Тошево на 3 юли, и от представлението в Балчик с хубави бели хризантеми. Нежни като нейното момиче, смисъл и съдържание на живота и, когато не е обсебена от театъра, на който е посветила повече от 20 години, след завършването на НАТФИЗ при проф.Ст.Данаилов. Тя обича да играе във филми, които и носят известност като „Клиника на III етаж”, но филми се правят рядко. Тя сега е титуляр в Народния театър „Иван Вазов”. И на сцената, и извън нея, много вдъхновяващо бе присъствието на младата актриса Гергана Данданова, която показа един нов стил на игра в ролята на Беатриче – тя бе с достойнство, със самочувствие, ръсеща афоризми за брака и безбрачието, за любовта и ненавистта. Гергана бе предприела да участва в турнето на театър „Българска армия”, заедно със съпруга си Юлиян Малинов – актьор в театър „София”, но с постоянна мисъл за двете си малки деца, оставени при родителите и.

От ляво на дясно – Йордан Ръсин /Дон Педро Арагонски/, Стойко Пеев /Дон Леонато кмет на град Месина  – Гран Дон на Сицилианската мафия/, Гергана Данданова /Беатриче племенница на Дон Леонато, дъщеря на неговия мъртъв брат/, Мирослав Пашов /Антонио брат на Дон Леонато/
Фото: Маруся КОСТОВА

И жертвата си е заслужавала – Гергана стана любимка на балчишката публика. Като „Човека – театър” се изяви в Балчик Георги Къркеланов, който без много думи, но с богата пантомима, ни накара да възприемем неговата версия на образа на Тиквата. Може да се каже, че той бе най-силният образ в сценичната адаптация на Шекспировата комедия и преводачът Валери Петров /Мир на праха му!/ би простил неудачите в постановъчната идея.
На сърце ми легнаха най-младите изпълнители Йордан Ръсин и Деян Георгиев. За тях това беше дебют, и то успешен.
Пожелавам им в реалността безгрижния живот на графовете, който илюстрираха в „Много шум за нищо”. Хубаво е, когато театърът слиза при хората, както бях чела някъде. Може би Станиславски.
В никакъв случай в Тезисите на др.Т.Живков! Споделям това и се смеем със зам.-директора на театъра Йордан Алексиев. Той е каварналия, който обича Балчик?!, още повече, че е завършил класа на доц.Веселин Ранков преди десетина години и с него е започнал Балчишкия театрален фестивал „Виа Понтика”. Сега вече е водеща театрална фигура и без него турнето на армейските театрали не би било факт.
Маруся КОСТОВА