В на­ча­ло­то на Бо­та­ни­че­с­ка­та гра­ди­на в на­шия град Бал­чик има мо­ну­мент на шве­да Карл Ли­ней /1707-1788/, бе­ле­жит учен – ес­те­с­т­во­и­з­пи­та­тел, ав­тор на на­у­ч­на­та кла­си­фи­ка­ция на ор­га­ни­з­ми­те. Мал­ци­на ка­то мен ве­ро­я­т­но не зна­ят, че име­то му /до 1983 г./ но­сят по­ве­че от 20 на­у­ч­ни дру­же­с­т­ва, 15 на­у­ч­ни пе­ри­о­ди­ч­ни из­да­ния, 3 бо­та­ни­че­с­ки гра­ди­ни. Не­го­во­то име мо­же да се ви­ди и по ге­о­г­ра­ф­с­ки­те кар­ти – нос и за­лив във Ве­ли­ко­б­ри­та­ния, ос­т­ров бли­зо до Грен­лан­дия, пла­ни­на в ща­та Юта и две гра­д­че­та в САЩ, ули­ци и пло­ща­ди в ня­кои ев­ро­пей­с­ки гра­до­ве, ми­не­ра­ла Ли­не­ид, род ра­с­те­ние /Linnala/. В Бал­чик па­ме­т­ни­кът му е кра­с­но­ре­чив факт за от­к­ри­ва­не­то и из­с­ле­д­ва­не­то на над 60 000 ви­да ра­с­те­ния.

В кни­га­та си „Кли­фор­то­ва­та гра­ди­на” от 1737 г. има ве­ли­ко­ле­п­ни гра­вю­ри – фрон­то­пи­си, из­пъл­не­ни с але­го­ри­ч­ния ма­ни­ер на епо­ха „Ба­рок”. Тук има ед­но де­те с тер­мо­ме­тър в ръ­ка, ка­то един от ин­с­т­ру­мен­ти­те, при­ла­ган в гра­ди­нар­с­ка­та пра­к­ти­ка. Ако се вгле­да­ме по-вни­ма­тел­но, ще за­бе­ле­жим ну­ле­ва­та то­ч­ка в не­го­ва­та сре­да, със 100-гра­ду­со­ва ска­ла, с по­ло­жи­тел­на тем­пе­ра­ту­ра на­го­ре и от­ри­ца­тел­на на­до­лу. Във връ­з­ка с то­ва още пре­ди 1983 г. е до­ка­за­но, че раз­про­с­т­ра­не­ния в жи­во­та ни жи­ва­чен тер­мо­ме­тър на Цел­зий е съ­з­да­ден от Карл Ли­ней. Се­га ве­че е из­ве­с­т­но, че ска­ла­та на Уп­сал­с­кия ас­т­ро­ном Ан­дерс Цел­зий през 1742 г. е би­ла съ­що 100-гра­ду­со­ва, но ну­ла­та е би­ла при то­ч­ка­та на ки­пе­не на во­да­та, а 100 гра­ду­са в то­ч­ка­та на за­м­ръ­з­ва­не.
През 1747 г. шве­д­с­ки­ят оп­тик Ек­с­т­рьом за­по­ч­ва да про­из­ве­ж­да тер­мо­ме­т­ри с то­ч­ка на за­м­ръ­з­ва­не, от­бе­ля­за­на с 0 и то­ч­ка на ки­пе­не на во­да­та – 100 гра­ду­са. То­зи тер­мо­ме­тър, по-къ­с­но по­лу­ча­ва на­з­ва­ни­е­то „шве­д­с­ки”, а той бил пре­д­ло­жен от са­мия Карл Ли­ней. Пре­д­по­ла­га се, че в Хо­лан­дия той се е сре­щал с Фа­рен­хайт /1686-1736/ през 1724 г. При не­го­вия тер­мо­ме­тър ска­ла­та е раз­де­ле­на та­ка, че то­ч­ка­та на то­пе­не на ле­да е 32 гра­ду­са, а на ки­пе­не­то на во­да­та – 212 гра­ду­са /по Цел­зий на 100 гра­ду­са/.
Карл Ли­ней не­съм­не­но се е ин­те­ре­су­вал от те­зи мо­мен­ти, тъй ка­то е ра­бо­тил в оран­же­рии с раз­ли­чен то­п­ли­нен ре­жим. Тру­д­но е да се обя­с­ни за­що в би­та то­зи тер­мо­ме­тър е свър­зан с име­то на Ан­дерс Цел­зий. Мо­же би, за­що­то той се е за­ни­ма­вал с то­зи жи­ва­чен при­бор, а мо­же би за­то­ва, че по­с­ле­д­ни­ят от­бе­ля­з­ва­ме с бу­к­ва­та „С”. Та­зи бу­к­ва не оз­на­ча­ва Цел­зий, а де­ле­не­то на ска­ла­та на 100 гра­ду­са / centigrade/, сто­г­ра­ду­с­ник.
В пи­с­мо до зна­ме­ни­тия френ­с­ки ме­дик Со­важ, Карл Ли­ней пи­ше: „Аз бях пър­ви­ят, кой­то при­ве­де в съ­о­т­ве­т­с­т­вие на­ши­те тер­мо­ме­т­ри, в ко­и­то то­ч­ка­та на за­м­ръ­з­ва­не е ну­ла и гра­ду­си­те на ки­пе­не на во­да­та – 100 гра­ду­са, а то­ва е удо­б­но за зим­ни­те по­ме­ще­ния на гра­ди­ни­те /т.е на оран­же­ри­и­те/, ако то­ва би ста­на­ло оби­к­но­ве­но, уве­рен съм, че би се по­н­ра­вил.”
То­ва е са­мо част от жи­во­та на про­фе­со­ра по ме­ди­ци­на и бо­та­ни­ка, пъ­те­ше­с­т­ве­ни­ка до Ла­п­лан­дия, ос­т­ро­ви­те Еланд и Го­т­ланд, съ­п­руг на Са­ра Ли­за Мо­реа, ба­ща на Карл Ли­ней – мла­д­ши, кой­то го на­с­ле­дя­ва в уни­вер­си­те­та. Не мо­же да не се ви­ди и в то­зи ча­с­тен слу­чай про­я­ва­та на ге­ния на К.Ли­ней, при­да­ващ чи­с­то­та, яс­но­та, пре­ци­з­ност и изя­ще­с­т­во през не­го­вия жи­вот.

Георги ЙОВЧЕВ