29.12.1990 г. в НДК, непосредствено преди изпълнението на Симфония за мира в Зала 1, за което изпълнение Стефан Цонев долита от Венецуела и пристига в родината след 50-годишно отсъствие. На снимката – с композитора Стефан Драгостинов

Българинът Стефан Цонев, първородният син на предприемчивия русенски търговец Любен Цонев и Славка Любенова, се ражда в далечната 1922 година – „годината на чудеса, когато всичко беше бъдеще”, както по-сетне оригинално споменава в мемоарите си Марсело Коен. Действително, неговото раждане съвпада с разцвета на лъчезарното парижкото бохемство и неочаквано-връхлетялата германската хиперинфлация; в същата година е открит инсулинът; на автора на знаменитата фраза “Бих искал да знам мислите на Бог, останалото са подробности” философа Алберт Айнщайн е присъдена престижната Нобелова награда за физика; 1922 година единодушно се смята за рождена дата на модерната наука за Космоса; в току-що пръкналия се Съюз на съветските социалистически републики, в Москва, мустакатият грузинец Йосиф Висарионович Сталин се издига до „трона” на Генерален секретар на Компартията; в „канцонетна” Италия, фашисти маршируват в Рим, Венеция, Неапол, Палермо и Милано и възкачват Бенито Мусолини за министър-председател; в Луксор, Горен Египет, известният британски археолог-египтолог Хауърд Картър открива недокоснат гроба на юношата-фараон Тутанкамон в Долината на царете. Всичко това се случва само в една година, 1922-ра. И в същото време десетки хиляди хора, все още, години наред се скитат из многоликата следвоенна Европа, без да са се възстановили от емоционалния шок на изпепеляващата Първата световна война. Царство България не е встрани от тези събития. Излязла победена от войната, изнемощялата балканска страна повече от десетилетие не може да се изправи на крака от разрухата, страданията и нищетата. Вероятно именно това мотивира русенския търговец Любен Цонев да изпрати ненавършилият още пълнолетие младеж Стефан Цонев да учи в Мюнхен гражданско инженерство. Годината е 1940-та; „тихомълком” в Чехия вече е стартирала Втората световна война, а на младия любознателен български студент тепърва предстои да усети ужасите на войната, с всичките й апокалиптични превратности – и то, „в окото” на циклона! Потресните трагични военни събития формират младия българин като непоколебим радетел на мира – за цял живот. Годината е 1945. Стефан Цонев е „на косъм” да се завърне в България. Нещо, обаче, го кара да не вярва съвсем в „червените промени”, настъпили в България и той остава на „неутрална територия” в опустошената от войната Виена – до 1949 година там следва архитектура. „Желязвата завеса” вече се е спуснала окончателно; вестите, които идват от България са повече от обезкуражаващи; в частност, всички „поизостанали” да се завърнат навреме в Родината вече са чували, че на тях се гледа, меко казано, недоброжелателно, камо ли пък, към онези, които идат от „Нацистка Германия”. И след недълго размишление младият инженер-архитект взима съдбоносното решение – отправя се към „Новия свят”. Вероятно бракът му с изключително красивата, млада испанска студентка и стипендиантка на фондация „Хумболт” във Виена – Долорес Касканте Поу – го мотивира окончателно да избере за своя втора родина страна, в която се говори испански. Младото семейство в началото на 50-те години акостира във Венецуела. Стефан Цонев „хвърля котва” в щата Сулия, в Маракайбо и в продължение на пет десетилетия, бавно, премерено, упорито – “step by step” – извървява колосален житейски и творчески път в изграждането на шеметна професионална кариера – от никому неизвестния български емигрант, неговорещ и дума испански – до инженера, проектант-милионер, участвал успешно в гигантски петролни и строителни проекти в Латинска Америка. През целия си жизнен път, Стефан Цонев неизменно отстоява каузата за мир и всечовешко добруване. Някъде „по пътя”, натурализираният славянски венецуелец е осветен от пламъка на идеите на световното Ротарианство и 1984 година е своеобразен духовен венец в неговия шеметен живот – избран е за Президент на Ротари клуб!
В книгата си „В търсена на съдбата”, преведена и издадена неотдавна на български език, Стефан Цонев, освен, че интригуващо разказва за повратите в живота си, се докосва до необятни духовни пространства – от теорията за Живота и същността на Създателя, през религията, икономиката и образованието, до човека Творец и най-висшата потребност на човека: да служи на ближния! Взирането в миналото и в бъдещето, както и някои негови „Размисли и изводи” са понякога дори изненадващо шокиращи и провокиращи, като например: – „Адолф Хитлер: създател на Израел и Европейския съюз?”… В книгата откриваме великата, затрогваща идея за човешката вяра; тук са общочовешките, универсални идеи за противоборството между доброто и злото и подтикът за движение напред; тук е и идеята за вечното изкачване към върха, за радостта от живота, за динамичните обрати, за миговете, в които понякога се налага да спреш, да осмислиш, преди да продължиш напред! И може би, един от най-любопитни разкази в книгата, е историята около създаването на „Симфония за мира” от Стефан Драгостинов.
През 1984 година, поемайки жезъла на Ротари-президент в Маракайбо, Стефан Цонев се вдъхновява от идеята да бъде създадена крупна симфонична творба, която да бъде посветена на мира и с изпълнението й да бъде отбелязана 80-годишнината от създаването на Ротари клуб. Мащабната идея получава безрезервната подкрепа на Ротари Интернешънъл и правителството на Венецуела. На кого да бъде поверено създаването на творбата? Кой да бъде авторът?! – точно в това време, в столицата Каракас, с изпълнение на Националния симфоничен оркестър се е състояла Световната премиера на “Sinfonia para Simon Bolivar” от големия български композитор Стефан Драгостинов. Стефан Цонев научава в Маракайбо за предстоящото събитие в дена на премиерата, буквално няколко часа преди концерта; до този момент, никога не е чувал нищо за своя съименник и съотечественик; поръчва частен полет до Каракас и минути преди концерта вече е в залата… Така съдбата среща Стефан Цонев със Стефан Драгостинов. Композиторът създава своя шедьовър за четири месеца! По изричното настояване на Стефан Цонев, композиторът включва в кулминацията на творбата Всеславянския химн „Многая лета”. На 21 февруари 1985 година – рождения ден на Ротари Интернешънъл – в театъра „Белас Артес” в Маракайбо, под диригентството на Маестро Едуардо Ран, прозвучава за първи път „Симфония за мира”! Концертът е повторен на следващия ден! – огромната зала е претъпкана с публика; успехът е грандиозен; всички големи американски радиостанции транслират Симфонията; получени са поздравления от 140 държавни глави от цял свят – сред тях, Рейгън и Черненко… Година по-късно, „Симфония за мира” преживява и своята премиера в София, под диригентството на Маестро Иван Маринов. Зала “България” е претъпкана като на рок-концерт! Стефан Продев възкликва във в. „Култура”: „Драгостинов превръща „Многая лета” от песен, отправена към Бога, в песен, отправена към хората!” След още 4 години, на 29 декември 1990 година, вече след Промените в България, Стефан Цонев присъства в София на изпълнението на „Симфония за мира” в Националния дворец на културата! След полувековно отсъствие, големият българин стъпва на родна земя! Посрещнат е като национален герой! През двуседмичния си престой, Стефан Цонев всячески подкрепя възкръсването на Ротарианската идея в България. След 16 години, през ноември 2006-та, големият българин отново се връща в България – както той сам споделя – за да се сбогува с Родината! – ескортиран от трима от своите внуци; момчета в безоблачната възраст около двайсетте. Тогава донася със себе си тази книга – „В търсене на съдбата”, току-що отпечатана на испански език. Книгата веднага е преведена на български език и отпечатана от ротарианеца Наско Начев. А мирогледът на тази книга е много висок: – Светът е голям, а всеки човек сам по себе си е уникален и ценен със собствения си принос към общия мир и просперитет. – Щастието не е абстракция, а има конкретни измерения за всеки човек поотделно. – Любовта е наниз от конкретни дела и всекидневни доказателства. – Пътят на света към добро се слива с пътя, който всеки един от нас трябва да извърви!
На 4 юли, в Маями, в Деня на Независимостта, на 92 годишна възраст си отиде от белия свят знаменития българин Стефан Цонев. За жалост, днес на малцина в съвременна България са известни значимото дело, творчество и идеи на големия българин, свързани с изграждането на един универсален и справедлив съвременен свят, прекарал по-голямата си част от живота в Германия, Австрия, Венецуела и САЩ. Стефан Цонев е основен и пряк “виновник” за възраждането на Ротарианството в България.
Сп.”Ротари в България”