На 30 май 2015 г. в ресторант „Престиж” в град Балчик се проведе среща на рода Коеви – Башалови от с.Храброво, община Балчик.
Срещата се откри от Керанка Коева – Генчева. Тя благодари сърдечно на Димитричка Койнова за отличната организация, съжаление, че по здравословни причини не присъства. Пожела и здраве, дълъг живот и активно присъствие в бъдеще. К.Генчева поздрави присъстващите с „Добре дошли” и продължи: „Скъпи роднини, днес се събрахме трето поколение от рода Коеви. Позволете ми да кажа няколко думи за нашето потекло. Родът ни е стар, известен и почитан. Най-старото място, където са живели е село Конаре, Старозагорско.
Откъде са дошли, никой не знае. Първото село се е казвало Улеград. При едно вражеско нападение е изгоряло до основите. Намирало се е в красивите поли на Югоизточна Стара планина. Жителите му се придвижват по – на юг и изграждат село, което съществува и до днес с името Конаре. Близо е до град Твърдица и град Гурково, Старозагорско. През вековете името се е променяло, но винаги е било свързано с конете. Такава е и етимологията на с.Конаре. Основният поминък на хората е бил отглеждане на коне.
В началото се отглеждали полудиви кобили, които пускали в Балкана на хергеле. През турско време са отглеждали елитни коне за турската войска. Селото е било привилегировано, войнишко. Независимо от това селото е страдало от башибозуци и черкези, от епидемии /чума/, от природни бедствия. По различни причини, на три пъти, са се изселвали. Една част от рода заминава на север и се установява в Одеска област, друга част – в Търново. Около 1857 г. няколко рода от с.Конаре, по икономически причини, тръгват към Добруджа. С тях е и Петко Коев – Башалов със семейството си. Първо спират в с.Ючорман /с.Тригорци/. разглеждат селата наоколо и се установяват в с.Селимкьосу /сега носи името Конаре, по името на селото на дошлите преселници /.
Петко Коев имал 6 деца – Павел, Кольо, Тодор, Койо, Злата и Герга. Купуват къща и земя. Но по-късно решават в Селимкьосу да останат братята Павел и Тодор. Кольо се преселва в с.Бъсрлък /с.Преселенци/, а Койо – в Хамзалар /с.Храброво/. Койо и съпругата му Кера поставят начало на рода Коеви с 8 деца – Станка, Дена, Атанас, Петко, Герга, Яна, Иван и Йордан. Койо е бил предприемчив човек. След Освобождението са се изселвали турски семейства от с.Хамзалар. Той купува къща и настанява семейството си. Купува гора и коне, които пуща в хергеле. Впряга цялото си семейство в задружен труд. Прокопават ръчно 70 метра кладенец, покрива го, свързва го с голям обор, където зимуват конете. Изгражда ред стопански сгради. При всяка възможност продава коне и купува земя, къщи за децата си.
Скоро семейството се утвърждава като едно от уважаваните заможни семейства. После преживяват тежки времена, известни за цяла Добруджа. Синовете му служат в Осми конен полк и участват във войните. Оцеляват. Винаги са били прогресивни и са помагали на селото и родния си край.” На срещата на Коевия род присъстващите разказаха различни случки, забавни истории, които са слушали в семействата си. Всички почетоха паметта на Койо Петков – Башалов, запомнен като строг и справедлив, работлив, инициативен и организиран човек. Племенникът му /син на брат му Тодор/ – Петко Тодоров Петков е известен в Балчик учител, директор на училище, общественик и бивш кмет на Балчик. Със съпругата си известната учителка по френски език и уредник в Историческия музей Балчик Клара Петкова имат две деца, които също продължават учителската професия – Сиса Петкова /руски език/ и Камен Петков /физическо възпитание/.
Синът на Койо Петков – Йордан Коев се връща от войните, удостоен с кръст за храброст. Внукът му – почитаният първи хирург в Балчик д-р Койчо Димитров, е първият с тази специалност в града. Той работи активно от завършване на образованието си до последния си дъх за здравето на хората. Поклон пред паметта му и благодарност на цялата община за стотиците успешни операции, които извършва. Неуспешни – няма. Внуците Койчо Коев и Кирил Чакалов умират в чужбина.
Кирил Чакалов е завършил военно-морското училище във Варна заедно с поета Никола Вапцаров специалността машинен техник. Работи като директор на Геоложка база град Варна и съдейства за създаване на ГРМП Балчик. Внукът Георги Иванов загива като летец през Втората световна война. Има още много неща, които да се разкажат, защото хората от Коевия род са били честни и достойни хора. Такива са и настоящите им наследници.
Особена признателност изразиха роднините към д-р Недялка Коева, родена в с.Храброво. След завършване на Варненския медицински университет, на 1 февруари 1971 г. е назначена и работи като лекар в МБАЛ Балчик до 2014 г. Известна е на всички балчиклии със своя упорит труд за живота и здравето на хората, първо като педиатър, а по-късно като инфекционист.
От 1974 г. до 1995 г. е началник на Инфекциозно отделение в МБАЛ Балчик. Гордост за Коевия род са и: Васил Димитров – пътен инженер, участвал активно в планирането и изграждането на пътната мрежа в Добричка област; Керанка Генчева – учител, дългогодишен директор на ОСУ „Йордан Йовков” – Тузлата; Илия Димитров – учител-географ, дългогодишен преподавател и директор на ОУ „Стефан Караджа” с.Стражица; Ели Димитрова, Марияна Николова и Женя Митева – магистър фармацевти, които работят в родния град Балчик. На срещата присъстваха образовани хора – икономисти, учители, медицински сестри, лаборанти и от други професии, които са работили, други продължават да работят в услуга на хората.
Към всички поздрави и пожелание за здраве и дълголетие на Коевия род отправи Керанка Генчева. Думата взе и кметският наместник на с.Храброво – Йордан Койчев Коев, който разказа за настоящето на селото. Смалило се е до 90 жители, но е добро място за живеене. Садят се овощни градини.
Чист въздух, хубава природа, няма кражби, няма безработни. Живеят българи, копанари и три семейства англичани. Половината от хората в селото са пенсионери. Пътят до Храброво е в окаяно състояние. Ако се оправи, има желаещи да развиват селски туризъм. Йордан Коев покани всички присъстващи на празника за освещаване на новопостроената църква „Св.Св.Петър и Павел”. /Б.Т./
Фото: Снежанка ЖЕЛЯЗКОВА