Едно запознанство в Твардица / Молдова/ доведе в Балчик бесарабския художник Петр Иванов Великсар. Той участва в пленера“Европейски хоризонти” и бе най-младият сред художниците. В едно импровизирано блиц интервю за в. “Балчишки телеграф” сподели свои мисли и емоции за изкуството и родовите корени.
Разкажете за себе си на нашите читатели
Роден съм в Молдова през 1969 година и съм бесарабски българин. Завършил съм първо живопис в Кишинев, след това графика в Одеса, а в момента съм докторант в Софийския университет . От 1997г насам съм правил изложби в Молдова, Украйна, България. Стенописвам в различни храмове в Молдова. Идвал съм много пъти в България, но в Балчик, при това като участник в пленер, съм за първи път!
Какви са Вашите първи впечатления? Град с много специална атмосфера! Без да познавам предварително неговата история, аз я видях в различните културни пластове. Едно уникално място! Намерих повече изключителни обекти, отколкото можах да нарисувам! Но ги отнасям със себе си в съзнанието и душата.
Вие участвахте в пленера “Европейски хоризонти”. Какво Ви даде той?
Участвал съм в пленери и мога да сравня. Впечатлих се от организацията, предоставените възможности за творческа изява , от участието на колеги от различни държави с висока класа в изобразителното изкуство. Имах възможност да постигна хармонизация на своя усет, да оправя настройките, както се казва. Рисувах пейзажи , те са израз на моята творческа същност. Море, цветове, въздух – това е натурата, която търсих и намерих.
Какво е усещането Ви на човек – творец, когато сте в България. От тук водят началото си Вашите родови корени.
В България е нещо друго – вътрешно нещо ме преобръща, без да мисля защо. Имам усещането, че някакъв невидим корен ме държи и ми дава сили, енергия и творчески хъс. Затова винаги , когато имам и най-малката възможност, идвам, и ще идвам!
Росица ШАЛТЕВА