„…Ако човешкият живот е гозба, вряща във вселенското гърне, то Господ е готвачът:
прибавя щедро куп подправки, но пролет – само на върха на ножа.“ Ганка Филиповска

Още с първите си разкази, които Ганка Филиповска публикуваше в сайта „Хулите.нет“, се пристрастих към творчеството й.
Признавам, че понякога стисках зъби, съпреживявайки сложните житейски истории на героите и, знаех, че ще се разстроя от нечия съдба, до болка напомняща ми мои преживелици, на мои близки или просто живота такъв, какъвто е – безкрайна и противоречива драма.
Ганка умее да поднася текстовете си леко, без препъване и в същото време да дълбае надълбоко, там, където не ти е стискало да слезеш сам.
Добрият разказвач надделява, не съм устоявала на перото му дори когато заглавието ми подсказва поредната разтърсваща доза.
Тя може да пише всичко и еднакво добре: поезия, лимърици, хумористични указания как се пише определен жанр, разкази…
Ако реши, може и роман. Не зная дали вече не го е започнала, но съм сигурна, че ще бъде много добър. Във време, в което писателите бягат или в миналото, или в бъдещето, Ганка влиза рязко и правдиво в днешния ден – такъв, какъвто е.
Тя не кокетира, за да направи книгите си продаваеми, болезнено искрена е във всеки ред.
Чест прави на „Жанет 45“, че след „Сонет 130“ (сборник разкази) поемат „риска“ с такъв автор вече втори път.
Нейните книги вероятно няма да преживеят милиони тиражи или поне не в България, защото не са от типа Fast food, те са онази ароматна подправка, която се добавя „само на върха на ножа“.
Ваня МАРКОВА