Валентин Балев – Катедрален храм – Варна

Срещите ни с живопистта на Ивайло Евстатиев традиционно са след сезона, обикновено през октомври, но тази година плановете му включват изява в чужбина.
Октомври, или краят на сезона е времето, в което предъвкваме летните си спомени, потапяме се в топлите багри на есента, предчувстваме пречистващото бяло на зимата. Така изглеждаха и картините на Ивайло: грейнало в огнена гама море с кротко потънали в лятна омара лодки; натюрморти, надпреварващи се в изобилие от цветност; селца, потънали в белоснежни одежди, празнично запалили прозорчета в очакване. Бях любопитна как би изглеждала палитрата на Ивайло в месеците преди лятото.

Васил Петров – Блаженство

Не бих казала, че промяната е осезателна и все пак има един напорист нюанс на зелено.Той изненадващо пробягва на места в платната, като ту се прелива с останалите цветове, ту издайнически доминира, а в някои от тях изгражда композицията. Това естествено, не е повод да се правят кардинални изводи, макар че медиите биха се възползвали да обявят „зелен период“.
Би било твърде опростено да се поставят етикети върху творчеството на един художник, като Ивайло Евстатиев, наложил свой отличим стил. Известно е неговото пристрастие да изгражда една творба в преобладаваща гама. Не бих казала обаче, че в случая това е някаква особена промяна в стила му. Но е приятно усещането за изненада, което той много пестеливо и много деликатно поднася всеки път. В тази изложба изненадата е в заигравката със зелено.
Тя със сигурност ще заинтригува неговите ценители или най-малко ще бъде повод за споделяне на мнения, коментари.
Това е и смисълът на всяка изложба – оживлението.
Ивайло Евстатиев е роден 09.06.1974 г в гр. Русе. Потомствен художник, завършва специалност живопис във Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий” Живее и твори в Бургас. Във Варна ще представи единадесетата си изложба.
Ваня МАРКОВА