ЗА БОТЕВ – ОТ ПЪРВО ЛИЦЕ…

Моят Ботев започна от едно малко портретче… Татко си го държеше над леглото. Имаше го и преснимано на пощенска картичка, която носеше винаги със себе си. Репродукция на Гюдженовия портрет. От малка знаех кой е. При всяко събиране у дома се пееха неговите песни. Имаше нещо особено в това пеене – не отпускаха гласове, а ги снишаваха, така, както се прави когато някой някому доверява… „Полудя ли, мър, Стояно, че отиваш толкоз рано?…” И очите им светеха. По-късно, когато татко ме благославяше преди университета, ми сложи в багажа редом с писалките си „Пеликан” и това портретче. Нищо не ми каза, но аз вече си знаех… Влакът летеше към София, а оная полудяла Стояна звучеше в главата ми. След много години се опитах да направя същото, когато изпращах сина си да учи в далечна чужбина. Заръчах му: когато влиза всеки ден в своя университет – Сорбоната, да спира за малко пред онези стихове, гравирани в камъка: „Настане вечер/ месец изгрее…” И т.н. Да не забравя, че нашият Ботев, преведен по-късно и от Пол Елюар, е редом с най-великите поети на света. И сега често с тревога се питам: дали успях да му дам това хапче срещу национален нихилизъм?…
Моят Ботев… Не оня, във високопоставените кабинети, от чиито стени гледас непримиримостта на своите 28 години, а огненият му поглед пробожда и всеки ден иска отчет от тези, пред него. Навярно понякога пламенно изстрелва словата:
…Ще да пия напук врагу,
напук и вам, патриоти,
аз вече нямам мило, драго,
а вий… вий сте идиоти!
Не, този Ботев аз не виждам, само предполагам за него. Моят е в обикновения живот, в делника, когато на някакви нови народопсихолози им се привижда национален комплекс, щом се заговори за Ботевия патос, счуват им се архаични интонации, несъзвучни с космополитното ни време. Нека! Така се преброяваме. За мен е ясно, че Войводата не би ги взел сред онези 200 свои момци.
Моят Ботев ме пресреща по житейските кръстовища… Една година имах щастието по повод на Ботевия конкурс за поезия, на рождената му дата – 6 януари, да бъда в Калофер, когато мъжете на целия град, натопени до кръста в ледените води на реката, с българското знаме в ръка /Ама че архаично!/ играеха мъжкото юнашко хоро. Същия ден, там, на хорото, някой извика и гръмна с пушка – родил му се син. Знаете ли как го кръстиха? Сокол! Не бях чувала друг път името на юнашката птица да се даде на човек… Животът сътворява по-невероятни истории от нас, пишещите… Това хоро в чест на Ботев, продължило като благослов за раждането на един нов българин, не се разказва! То трябва да се преживее – вселената настръхва от такъв ритъм!…
Моят Ботев ме пресрещна веднъж и на неочаквано място – в Скопие, в навечерието на 24-и май. Тогава получих вълнуващ подарък. Описала съм случая в предговора към една книга за Левски на К.Дуфев… Седнал до мен, водещ и на почетна възраст поет на днешна Македония ми рецитира на чист български език: „Не плачи, майко, не тъжи, че станах ази хайдутин…” Разбира се, още при първите думи неудържимо ревнах. А той, след като завърши, добави: „Това беше Свети Христо Ботев. За него и за Свети Васил Левски винаги може да се поплаче…” Въпреки църковния канон не го приех за светотатство. Навярно защото към чистотата на такива имена, към извисените им общочовешки идеи, не може нито нещо да се добави, нито да се отнеме… Може да е архаично, може да е дръзко, но и сега си точа перото в сабята на Войводата. И иглата си точа там, когато нощем мислено шия поредното /нужно ли?!/ знаме за оня българин, спрял се далече от дома си. Да го скъта в багажа си, когато пресича измитите със сапунена пяна улици и тротоари на Брюксел или на който е да е друг световен град…
P.S. Ако му е потребна, нека и тази книжка да вземе със себе си. В нея – освен Ботеви стихове на български език, са добавени и нови преводи на различни славянски езици на някои негови стихотворения, преводи, направени в последните месеци от членове на Славянска академия. Не е много – все едно, по едно цвете пред името му само…
P.S.-2: Книгата на Христо Ботев “Гора зашуми, вятър повее…” е издадена от Славянска академия през 2014 г. и включва – освен любими Ботеви стихове на български език, още и 21 нови преводи на различни славянски езици.
Елка НЯГОЛОВА