Лекарска грешка
Feb 8th, 2011 | От Marusia | Category: ДРУГИГрешките съпътстват нашия живот. Без тях е немислимо съществуването ни като личности. Не може да си успешен като специалист и човек, ако не признаваш грешките си и ако не се стремиш да ги поправяш, според силите си. Това най-много важи за лекарите. Тяхната професия е свързана с човешкото здраве и изисква максимална отговорност. Винаги над гилдията им е имало чадър, особено при социализма. След 20-годишен безкраен преход в измислената ни държава започна атаката – срещу всичко и срещу тях. В държавата на наивниците и мълчаливците, както и по света, се работи по схеми и сценарии на всички нива. Разликата е, че в България те са некадърно обработени и всичко личи. Това важи и за здравеопазването.
Някога лекарите отделяха 20 минути за подробен преглед и разговор с пациента, сега 30 минути пишат на компютър. Такава е системата, но къде е личната отговорност? Когато бях дете, в града имаше две уважавани личности – д-р Златко Петков и мед.сестра Софка Стамболийска. Само с обстоен преглед, човечност и уважение към пациента, те лекуваха цял град. Бяха добри специалисти, възпитани и мили хора. Да си лекар е призвание, но в системата, както и в другите професии, често попадат случайни хора. Ще ги познаем по отношението към пациента – от презрително до безцеремонно и арогантно. Те, явно, не са уверени в себе си и това им личи. Но в здравеопазването се въртят огромни пари, които излизат от джоба на пациента. Правят се експерименти, не се лекува правилно и това е пак на гърба на пациента. Без него няма да има и лекари. Трябва да има болни, и те да са много, за да се завърта далаверата и да се печелят пари. Това на всички е ясно, но поне да има някакво уважение и отговорност.
Днес сме свидетели на жестоки неща, особено в големите болници. Хипократовата клетва казва: „Не вреди и не причинявай болка на човека.” В България се прави точно обратното. Нали тази професия е хуманна? Май една трета от лекарите се превърнаха в търговци, които пълнят джобовете си с пари, а гробищата с хора – жертви на грешките им.
Това, че останалите мълчат и защитават сгрешилия си колега, оставя усещането у обикновения човек, че „гарван гарвану око не вади”. Те спазват принципите на гилдията, а къде остава пациентът? Едва сега се създава асоциация за защита на болните хора. Но в България всичко много трудно заработва, защото някой иска точно това. Стига се дотам, че се загуби доверието в лекарите, а много хора изпитват страх от лечение и болници. Работи се с едни и същи лекарства, пациентите ги приемат с години, наливат в здравеопазването пари, а полза за тях самите няма. Безконтролното приемане на лекарствени средства само уврежда организма. В медийното пространство от 15 години се въртят вестник „Доктор”, „Здравословно” и др. С цел да се ограмотят пациентите, а и някои лекари, които не са наясно с новостите.
Американските лекарски филми от рода на „Д-р Хаус” и „Анатомията на Грей” също имат възпитателно значение, но кой им обръща внимание? Може и да са промивки, но е добре лекарите да се поучат от тях. Ето защо по отношение и на здравеопазването сме още в първобитния строй. Новите процедури и генерации лекарства натоварват касата и може би затова не се изписват. А старите лекарства са токсични и увреждат. Лекарите го знаят, но не могат да застанат явно срещу системата. Аз също съм жертва на лекарска грешка и от 5 години ходя по мъките. Вече се отказах да се боря и очаквам организмът ми сам да си свърши работата. Обиколила съм над 10 специалисти, но до истината стигнах сама, по обясними причини. За изминалото време изкарах един курс по медицина от Интернет, от учебници, от в.”Доктор”, защото никой нищо не ти обяснява. Ако ти се наложи да влезеш в медицинския миксер, днес е жестоко. Този, който трябваше да поеме ангажимента си, защото съм бивш пациент, не го направи. Поне да бяха ми предложили болница или ТЕЛК. Единствена д-р Спасова ме лекува в Добрич и се осмели да ми напише диагноза, която е следствие на неграмотна манипулация. След това ме изпращаха в частни клиники, но за там нямам средства. Оказва се, че където и да отидеш и на мен, и на тях е ясно всичко, но се опитват да прикрият грешка, да будалкат, да източват пари чрез клинични пътеки, да травмират още повече организма, от което полза няма. Свързах се с проф. Цветанов, уролог в София и той ми каза, че му е писнало да се занимава с увредени от такива манипулации хора и ме изпрати в Министерството. Имах възможност да направя огромен скандал, но каква е ползата. Народът го е казал:”Битият бит, ….”Живееш си с хронично заболяване, търпиш болки и се възхищаваш на канибалско здравеопазване в България.
Въпросът е, че когато лекар сгреши, трябва да се опита да помогне. Ние знаем, че те не са богове, макар че някои се изживяват като такива, което е смешно. Като една лекарка от Варна, която ми каза дори колко ще живея. Истината винаги излиза, дори след години. Но в човешкия свят тя е нелицеприятна. Кой обаче ще плати болката, нервите, мисълта, че си увреден човек? За такива неща на Запад се съди и пациентът получава материална и морална компенсация. В България можем да разчитаме единствено на моралния бумеранг, защото все пак в живота има баланс. Защо повечето лекари не вземат какви да е лекарства и лягат на операционната маса, само при добри специалисти. Защото се страхуват от усложнения и са наясно с риска.
Искам да се лекувам в Балчик, защото знам, че и тука има добри специалисти. Но болницата трябва да се осъвремени с модерна техника, която не травмира пациента. Благодаря на тези лекари в Балчик, които винаги са се отнасяли с нужното уважение и са се опитали да ми помогнат по някакъв начин – д-р Войчев, д-р Станиславова, д-р Малчева, д-р Спасова, д-р Бекиров и д-р Арсова, която никога не ми е отказвала направление. Аптекарките в града също ми помогнаха, както и лаборантките, кой колкото може.
Накрая искам да благодаря и на приятеля си от небето, който все още ме пази. Оказва се, че в съвременна България болният човек може да разчита само на Него – за помощ и възмездие. На този свят ние сме хора, а не щрауси. От никого и от нищо не можем да се скрием и рано или късно плащаме за грешките си с лихвите.
Ирена ИЛИЕВА