Гре­ш­ки­те съ­пъ­т­с­т­ват на­шия жи­вот. Без тях е не­ми­с­ли­мо съ­ще­с­т­ву­ва­не­то ни ка­то ли­ч­но­с­ти. Не мо­же да си ус­пе­шен ка­то спе­ци­а­лист и чо­век, ако не при­з­на­ваш гре­ш­ки­те си и ако не се стре­миш да ги по­п­ра­вяш, спо­ред си­ли­те си. То­ва най-мно­го ва­жи за ле­ка­ри­те. Тя­х­на­та про­фе­сия е свър­за­на с чо­ве­ш­ко­то здра­ве и изи­с­к­ва ма­к­си­мал­на от­го­вор­ност. Ви­на­ги над гил­ди­я­та им е има­ло ча­дър, осо­бе­но при со­ци­а­ли­з­ма. След 20-го­ди­шен без­к­ра­ен пре­ход в из­ми­с­ле­на­та ни дър­жа­ва за­по­ч­на ата­ка­та – сре­щу вси­ч­ко и сре­щу тях. В дър­жа­ва­та на на­и­в­ни­ци­те и мъл­ча­ли­в­ци­те, ка­к­то и по све­та, се ра­бо­ти по схе­ми и сце­на­рии на вси­ч­ки ни­ва. Раз­ли­ка­та е, че в Бъл­га­рия те са не­ка­дър­но об­ра­бо­те­ни и вси­ч­ко ли­чи. То­ва ва­жи и за здра­ве­о­па­з­ва­не­то.
Ня­ко­га ле­ка­ри­те от­де­ля­ха 20 ми­ну­ти за по­д­ро­бен пре­г­лед и раз­го­вор с па­ци­ен­та, се­га 30 ми­ну­ти пи­шат на ком­пю­тър. Та­ка­ва е си­с­те­ма­та, но къ­де е ли­ч­на­та от­го­вор­ност? Ко­га­то бях де­те, в гра­да има­ше две ува­жа­ва­ни ли­ч­но­с­ти – д-р Зла­т­ко Пе­т­ков и мед.се­с­т­ра Со­ф­ка Стам­бо­лий­с­ка. Са­мо с об­с­то­ен пре­г­лед, чо­ве­ч­ност и ува­же­ние към па­ци­ен­та, те ле­ку­ва­ха цял град. Бя­ха до­б­ри спе­ци­а­ли­с­ти, въз­пи­та­ни и ми­ли хо­ра. Да си ле­кар е при­з­ва­ние, но в си­с­те­ма­та, ка­к­то и в дру­ги­те про­фе­сии, че­с­то по­па­дат слу­чай­ни хо­ра. Ще ги по­з­на­ем по от­но­ше­ни­е­то към па­ци­ен­та – от пре­з­ри­тел­но до без­це­ре­мон­но и аро­ган­т­но. Те, яв­но, не са уве­ре­ни в се­бе си и то­ва им ли­чи. Но в здра­ве­о­па­з­ва­не­то се вър­тят ог­ром­ни па­ри, ко­и­то из­ли­зат от джо­ба на па­ци­ен­та. Пра­вят се ек­с­пе­ри­мен­ти, не се ле­ку­ва пра­вил­но и то­ва е пак на гър­ба на па­ци­ен­та. Без не­го ня­ма да има и ле­ка­ри. Тря­б­ва да има бол­ни, и те да са мно­го, за да се за­вър­та да­ла­ве­ра­та и да се пе­че­лят па­ри. То­ва на вси­ч­ки е яс­но, но по­не да има ня­ка­к­во ува­же­ние и от­го­вор­ност.
Днес сме сви­де­те­ли на же­с­то­ки не­ща, осо­бе­но в го­ле­ми­те бол­ни­ци. Хи­по­к­ра­то­ва­та кле­т­ва ка­з­ва: „Не вре­ди и не при­чи­ня­вай бол­ка на чо­ве­ка.” В Бъл­га­рия се пра­ви то­ч­но об­ра­т­но­то. На­ли та­зи про­фе­сия е ху­ман­на? Май ед­на тре­та от ле­ка­ри­те се пре­вър­на­ха в тър­го­в­ци, ко­и­то пъл­нят джо­бо­ве­те си с па­ри, а гро­би­ща­та с хо­ра – жер­т­ви на гре­ш­ки­те им.
То­ва, че ос­та­на­ли­те мъл­чат и за­щи­та­ват сгре­ши­лия си ко­ле­га, ос­та­вя усе­ща­не­то у оби­к­но­ве­ния чо­век, че „гар­ван гар­ва­ну око не ва­ди”. Те спа­з­ват при­н­ци­пи­те на гил­ди­я­та, а къ­де ос­та­ва па­ци­ен­тът? Ед­ва се­га се съ­з­да­ва асо­ци­а­ция за за­щи­та на бол­ни­те хо­ра. Но в Бъл­га­рия вси­ч­ко мно­го тру­д­но за­ра­бо­т­ва, за­що­то ня­кой ис­ка то­ч­но то­ва. Сти­га се до­там, че се за­гу­би до­ве­ри­е­то в ле­ка­ри­те, а мно­го хо­ра из­пи­т­ват страх от ле­че­ние и бол­ни­ци. Ра­бо­ти се с ед­ни и съ­щи ле­кар­с­т­ва, па­ци­ен­ти­те ги при­е­мат с го­ди­ни, на­ли­ват в здра­ве­о­па­з­ва­не­то па­ри, а по­л­за за тях са­ми­те ня­ма. Без­кон­т­рол­но­то при­е­ма­не на ле­кар­с­т­ве­ни сре­д­с­т­ва са­мо ув­ре­ж­да ор­га­ни­з­ма. В ме­дий­но­то про­с­т­ран­с­т­во от 15 го­ди­ни се вър­тят ве­с­т­ник „До­к­тор”, „Здра­во­с­ло­в­но” и др. С цел да се ог­ра­мо­тят па­ци­ен­ти­те, а и ня­кои ле­ка­ри, ко­и­то не са на­я­с­но с но­во­с­ти­те.
Аме­ри­кан­с­ки­те ле­кар­с­ки фил­ми от ро­да на „Д-р Ха­ус” и „Ана­то­ми­я­та на Грей” съ­що имат въз­пи­та­тел­но зна­че­ние, но кой им об­ръ­ща вни­ма­ние? Мо­же и да са про­ми­в­ки, но е до­б­ре ле­ка­ри­те да се по­у­чат от тях. Ето за­що по от­но­ше­ние и на здра­ве­о­па­з­ва­не­то сме още в пър­во­би­т­ния строй. Но­ви­те про­це­ду­ри и ге­не­ра­ции ле­кар­с­т­ва на­то­вар­ват ка­са­та и мо­же би за­то­ва не се из­пи­с­ват. А ста­ри­те ле­кар­с­т­ва са то­к­си­ч­ни и ув­ре­ж­дат. Ле­ка­ри­те го зна­ят, но не мо­гат да за­с­та­нат яв­но сре­щу си­с­те­ма­та. Аз съ­що съм жер­т­ва на ле­кар­с­ка гре­ш­ка и от 5 го­ди­ни хо­дя по мъ­ки­те. Ве­че се от­ка­зах да се бо­ря и оча­к­вам ор­га­ни­з­мът ми сам да си свър­ши ра­бо­та­та. Оби­ко­ли­ла съм над 10 спе­ци­а­ли­с­ти, но до ис­ти­на­та сти­г­нах са­ма, по обя­с­ни­ми при­чи­ни. За из­ми­на­ло­то вре­ме из­ка­рах един курс по ме­ди­ци­на от Ин­тер­нет, от уче­б­ни­ци, от в.”До­к­тор”, за­що­то ни­кой ни­що не ти обя­с­ня­ва. Ако ти се на­ло­жи да вле­зеш в ме­ди­цин­с­кия ми­к­сер, днес е же­с­то­ко. То­зи, кой­то тря­б­ва­ше да по­е­ме ан­га­жи­мен­та си, за­що­то съм бивш па­ци­ент, не го на­п­ра­ви. По­не да бя­ха ми пре­д­ло­жи­ли бол­ни­ца или ТЕЛК. Един­с­т­ве­на д-р Спа­со­ва ме ле­ку­ва в До­б­рич и се ос­ме­ли да ми на­пи­ше ди­а­г­но­за, ко­я­то е сле­д­с­т­вие на не­г­ра­мо­т­на ма­ни­пу­ла­ция. След то­ва ме из­п­ра­ща­ха в ча­с­т­ни кли­ни­ки, но за там ня­мам сре­д­с­т­ва. Ока­з­ва се, че къ­де­то и да оти­деш и на мен, и на тях е яс­но вси­ч­ко, но се опи­т­ват да при­к­ри­ят гре­ш­ка, да бу­дал­кат, да из­то­ч­ват па­ри чрез кли­ни­ч­ни пъ­те­ки, да тра­в­ми­рат още по­ве­че ор­га­ни­з­ма, от ко­е­то по­л­за ня­ма. Свър­зах се с проф. Цве­та­нов, уро­лог в Со­фия и той ми ка­за, че му е пи­с­на­ло да се за­ни­ма­ва с ув­ре­де­ни от та­ки­ва ма­ни­пу­ла­ции хо­ра и ме из­п­ра­ти в Ми­ни­с­тер­с­т­во­то. Имах въз­мо­ж­ност да на­п­ра­вя ог­ро­мен скан­дал, но ка­к­ва е по­л­за­та. На­ро­дът го е ка­зал:”Би­ти­ят бит, ….”Жи­ве­еш си с хро­ни­ч­но за­бо­ля­ва­не, тър­пиш бол­ки и се въз­хи­ща­ваш на ка­ни­бал­с­ко здра­ве­о­па­з­ва­не в Бъл­га­рия.
Въ­п­ро­сът е, че ко­га­то ле­кар сгре­ши, тря­б­ва да се опи­та да по­мо­г­не. Ние зна­ем, че те не са бо­го­ве, ма­кар че ня­кои се из­жи­вя­ват ка­то та­ки­ва, ко­е­то е сме­ш­но. Ка­то ед­на ле­кар­ка от Вар­на, ко­я­то ми ка­за до­ри кол­ко ще жи­вея. Ис­ти­на­та ви­на­ги из­ли­за, до­ри след го­ди­ни. Но в чо­ве­ш­кия свят тя е не­ли­це­п­ри­я­т­на. Кой оба­че ще пла­ти бол­ка­та, не­р­ви­те, ми­съл­та, че си ув­ре­ден чо­век? За та­ки­ва не­ща на За­пад се съ­ди и па­ци­ен­тът по­лу­ча­ва ма­те­ри­ал­на и мо­рал­на ком­пен­са­ция. В Бъл­га­рия мо­жем да раз­чи­та­ме един­с­т­ве­но на мо­рал­ния бу­ме­ранг, за­що­то все пак в жи­во­та има ба­ланс. За­що по­ве­че­то ле­ка­ри не взе­мат ка­к­ви да е ле­кар­с­т­ва и ля­гат на опе­ра­ци­он­на­та ма­са, са­мо при до­б­ри спе­ци­а­ли­с­ти. За­що­то се стра­ху­ват от ус­ло­ж­не­ния и са на­я­с­но с ри­с­ка.
Ис­кам да се ле­ку­вам в Бал­чик, за­що­то знам, че и ту­ка има до­б­ри спе­ци­а­ли­с­ти. Но бол­ни­ца­та тря­б­ва да се осъ­в­ре­ме­ни с мо­дер­на те­х­ни­ка, ко­я­то не тра­в­ми­ра па­ци­ен­та. Бла­го­да­ря на те­зи ле­ка­ри в Бал­чик, ко­и­то ви­на­ги са се от­на­ся­ли с ну­ж­но­то ува­же­ние и са се опи­та­ли да ми по­мо­г­нат по ня­ка­къв на­чин – д-р Вой­чев, д-р Ста­ни­с­ла­во­ва, д-р Мал­че­ва, д-р Спа­со­ва, д-р Бе­ки­ров и д-р Ар­со­ва, ко­я­то ни­ко­га не ми е от­ка­з­ва­ла на­п­ра­в­ле­ние. Ап­те­кар­ки­те в гра­да съ­що ми по­мо­г­на­ха, ка­к­то и ла­бо­ран­т­ки­те, кой кол­ко­то мо­же.
На­к­рая ис­кам да бла­го­да­ря и на при­я­те­ля си от не­бе­то, кой­то все още ме па­зи. Ока­з­ва се, че в съ­в­ре­мен­на Бъл­га­рия бол­ни­ят чо­век мо­же да раз­чи­та са­мо на Не­го – за по­мощ и въз­ме­з­дие. На то­зи свят ние сме хо­ра, а не щра­у­си. От ни­ко­го и от ни­що не мо­жем да се скри­ем и ра­но или къ­с­но пла­ща­ме за гре­ш­ки­те си с ли­х­ви­те.

Ирена ИЛИЕВА