Ху­бав яну­а­ри – то­пъл, ве­дър, а зи­ма­та е в своя плен и тръ­г­на­ха ба­би – мла­ди, ста­ри, да от­п­ра­з­ну­ват Ба­бин­ден. Пре­ме­не­ни, на­тъ­к­ме­ни, ус­ми­х­на­ти и раз­ху­ба­ве­ни, в ко­т­ле от ве­сел бла­го­с­лов, да сре­щ­нат дни­те бъ­д­ни свои, с на­де­ж­да, вя­ра и лю­бов.
Го­ди­ни­те са би­ли все в труд и гри­жи, та­ка би­ло е век след век, но чо­ве­че­с­т­во­то, то се дви­жи, чрез ра­ж­да­не на нов чо­век. И ра­дост има, пе­сен ек­ва, а хо­ро­то пре­га­з­ва бол­ки и бе­ди, на­пук на вси­ч­ко, ко­ле­ло­то на жи­ти­е­то се вър­ти.
Пре­к­ра­сен пра­з­ник, имат ли го дру­ги­те на­ро­ди? Той си е са­мо наш, бъл­гар­с­ки и си го пра­з­ну­ва­ме по наш си та­би­ет. Пре­ди вси­ч­ко да от­да­дем по­чит и ува­же­ние на те­зи, ко­и­то са по­ма­га­ли да се ро­ди но­ви­ят жи­вот, да­ря­ва­ли са го с мно­го обич и са го об­г­ра­ж­да­ли с то­п­ли гри­жи. И в на­шия клуб си въз­про­из­ве­ж­да­ме то­зи ху­бав ри­ту­ал. Има­ме си ба­би, ко­и­то де­се­т­ки го­ди­ни са ра­бо­ти­ли в Ро­дил­но от­де­ле­ние. И ка­к­то тра­ди­ци­я­та по­ве­ля­ва, пър­во им по­ли­ва­ме во­да на ръ­це­те, а те пръ­с­кат на­о­ко­ло и бла­го­с­ла­вят за здра­ве, къ­с­мет и до­бър бе­ре­кет. Да­ря­ва­ме ба­би­те с мно­го да­ро­ве, цве­тя и обич. И за да е го­ди­на­та пло­до­ви­та и бо­га­та, въз­про­из­ве­до­х­ме ра­ж­да­не на бли­з­на­ч­ки, а ба­би­те ги бла­го­с­ло­ви­ха и с име­на ги да­ри­ха – не­ка бъ­дат Здра­в­ка и Сне­жан­ка. Да ра­с­тат здра­ви, ум­ни и до­б­ри, в Бъл­га­рия да жи­ве­ят и те де­ца да на­ро­дят, ро­да си да про­дъл­жат. Да бъ­де!
С мно­го ве­се­лие, смях и за­ка­ч­ки, хо­ра, пе­с­ни, ху­ба­во ви­но с ме­зе­та и сла­д­ки, от­бе­ля­за­х­ме и то­зи ден в ка­лен­да­ра – 21 яну­а­ри. И ка­к­то е ка­зал по­е­тът след то­зи пра­з­ник: „Же­ни­те тръ­г­ват си ща­с­т­ли­ви, до­вол­ни, че и то­зи път, све­тът в ду­ши­те им за­с­пи­ва ка­то де­те на мле­ч­на гръд.”

дора ХАРИЗАНОВА