В зим­ния пе­ри­од сме. Все по-тру­д­но е на бал­чи­к­лии, ко­и­то се при­би­рат от но­щ­на смя­на или за­ве­де­ние да се до­бе­рат до до­мо­ве­те си. Глу­т­ни­ци ку­че­та са за­в­ла­де­ли гра­да, осо­бе­но ве­чер. През де­ня те са съ­що опа­с­ни, за­що­то са аг­ре­си­в­ни. Ня­кои от тях ве­че се опи­т­ват да вли­зат и в рей­со­ве­те. Гра­ж­да­ни­те вси­ч­ко ви­ж­дат, но мъл­чат, ко­е­то е бе­зо­б­ра­зие.
Бъл­га­ри­нът е со­ци­а­лен ек­с­пе­ри­мент, но той за 20 го­ди­ни пре­ход не на­п­ра­ви и стъ­п­ка на­пред в раз­ви­тие на сво­е­то съ­з­на­ние. Сви­к­нал е за не­го да ми­с­ли и ре­ша­ва Дър­жа­ва­та, пар­ти­я­та, по­ли­ти­че­с­ки­те ли­де­ри. До­ко­га? Кол­ко­то и да ни при­ти­с­кат / а те го пра­вят и пре­д­на­ме­ре­но/, ние сме си та­ки­ва. На­ве­ж­да­ме гла­ва пред сил­ния и се пер­чим на сла­бия, ко­е­то е пър­во­си­г­нал­на ре­а­к­ция. Про­те­с­ти­ра­ме в къ­щи, от там на­та­тък вси­ч­ко е та­бу. Ми­жа­ви ста­ч­ки и про­те­с­ти, ми­тин­ги – ку­пе­ни и про­да­де­ни. Бе­зум­но про­з­ра­чен те­а­тър на сен­ки­те… А бъл­га­ри­нът все ча­ка…не раз­б­ра ли, че вси­ч­ко за­ви­си от не­го, че тря­б­ва да е гра­ж­дан­с­ки ак­ти­вен, осо­бе­но ние, до­б­ру­джан­ци. Дър­жа­ва­та от­да­в­на се дръ­п­на и ве­че 20 го­ди­ни ни гле­да се­и­ра.
Ние сме си вар­ва­ри и сме тру­д­ни за обе­ди­не­ние. Не сме един­ни и то­ва е при­чи­на за съ­д­ба­та ни. Мъ­д­ри­ят цар Бо­рис е тря­б­ва­ло да из­бие це­ли бо­ляр­с­ки ро­до­ве, за да обе­ди­ни бъл­га­ри­те с хри­с­ти­ян­с­т­во­то. Днес, в Бъл­га­рия ре­ли­ги­я­та е по­ве­че мо­да, от­кол­ко­то ду­хо­в­на ну­ж­да. И да се въ­ве­де в учи­ли­ща­та, про­мя­на­та ще е след 2-3 по­ко­ле­ния. Знай­но е, че ние, бъл­га­ри­те, за­чер­к­ва­ме с ле­ка ръ­ка вси­ч­ко, ко­е­то е цен­но за ду­ши­те ни. Ру­сия е пър­ва­та со­ци­а­ли­с­ти­че­с­ка дър­жа­ва, но за­па­зи ре­ли­ги­я­та си. Та­ка е и в дру­ги­те стра­ни, за­що­то то­ва е най-ве­ли­ка­та си­ла, свър­за­на с чо­ве­ш­ка­та на­де­ж­да. Тук, у нас, не е та­ка. Не се на­д­г­ра­ж­да, а се ру­ши вси­ч­ко цен­но. Ние мно­го ле­с­но се по­д­да­ва­ме на чу­ж­до вли­я­ние. За­то­ва те­ри­то­ри­я­та ни от 170 хи­ля­ди кв.км ве­че е 111 хи­ля­ди кв.км. След вре­ме мо­же изо­б­що да бъ­дем за­ли­че­ни ка­то дър­жа­ва, за­що­то ни ли­п­с­ва гра­ж­дан­с­ко са­мо­съ­з­на­ние и дей­с­т­ва­ме пър­во­си­г­нал­но. Кол­ко­то и да се на­пъ­ват да ни обе­ди­нят с иде­я­та, че сме ду­хо­вен цен­тър на из­вън­зем­ни, че тук са от­к­ри­ти ко­с­ти на Хри­с­то­ви апо­с­то­ли, ис­тин­с­ки ико­ни на све­т­ци, ние сме си ние, мъл­ча­ли­ви, тър­пе­ли­ви, оз­ло­бе­ни и ра­бо­ле­п­ни. Гър­ци­те са по-мър­зе­ли­ви от нас, стра­на­та ни е във фа­лит, но имат по-ви­со­ки пен­сии и за­п­ла­ти, за­що­то по­с­то­ян­но ста­ч­ку­ват. Ско­чи един – ска­чат вси­ч­ки. Тук един ако се опи­та да на­п­ра­ви не­що, дру­ги­те му пре­чат или му се по­ди­г­ра­ват. Още Бо­тев е ка­зал: “Ум­ни­те у нас счи­тат за лу­ди”.
В Бъл­га­рия вси­ч­ки тря­б­ва да сме ед­на­к­ви. Ако ня­кой се от­ли­чи, бър­зат да го сма­ч­кат. Та­ка, че и Го­с­под да сле­зе от не­бе­то, не мо­же да ни обе­ди­ни, за­що­то та­ки­ва са ни на­ци­о­нал­ни­те ха­ра­к­те­ри­с­ти­ки.
А ве­ч­на­та кри­за, де­то от ве­ко­ве не и се ви­ж­да кра­ят, е удо­б­на са­мо за та­ри­ка­ти и мо­ше­ни­ци, а па­гу­б­на за ос­та­на­ли­те.
От ха­о­са оби­к­но­ве­но се ра­ж­да ред. Са­мо че ха­о­сът в Бъл­га­рия се ока­за ве­чен.

Ире­на ИЛИ­Е­ВА