След възкресението Си Христос не се възнася веднага на небето. Той остава с учениците си още четиридесет дни. Това за тях е било чудно, необикновено, особено благодатно време. Св. Лука пише, че тогава Господ „им отворил ума да разбират Писанията” (Лука 24:45). За Своето служение и за изкупителната Си мисия Спасителят говорил пред учениците Си многократно и преди това. През тези четиридесет дни Спасителят им дава да видят Царството Божие не като еднократен акт, а в перспективата на времето и пространството, като движение, процес, който ще се ражда и развива навсякъде по света и в душата на всеки отделен човек и няма да спре чак до Неговото идване (пришествие).
„И докле гледаха към небето, когато се Той възнасяше, ето, застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи и рекоха, мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето” (Деян. 1:10-11). Двамата мъже в бели дрехи били два Божии ангела.. Макар и да им е обещал да изпрати Духа Утешител и лично да им е казал: „Няма да ви оставя сираци, ще дойда при вас” – Той прави нещо още по-голямо, което не им е обещавал: показва им небесни ангели, като Негови вестители и служители, първо за да ги увери в Своята мощ, и второ – за да им повтори чрез устата на ангелите обещанието, че пак ще дойде при тях. Той прави всичко, всичко само за да ги избави от страха и тъгата и да ги обогати с храброст и радост.
„Те Му се поклониха и се върнаха в Йерусалим с голяма радост” (Лук. 24:52). И се върнали от Елеонската планина не с тъга, а с голяма радост. Но Неговата раздяла било ново и величествено откровение за тях. Той не изчезнал от тях неизвестно къде и как, а се възнесъл на небето в сила и слава. Тъмнината от незнание влива в човешката душа страх и недоумение, а светлината от познаването на истината влива радост и дава сила и надежда. В страх и недоумение били учениците, когато Господ им говорел за Своята смърт и възкресение. Но когато Го видели възкръснал и жив, се зарадвали. Те трябвало отново да бъдат в страх и недоумение, когато Господ им говорел за Своето възнесение на небето и раздялата с тях. Но когато и това се случило пред очите им, както било предсказано, те се изпълнили с голяма радост. Страхът е разбит, съмнението е изчезнало, недоумението е отлетяло, и на тяхно място има знание, прекрасно слънчево знание и от знанието – сила и радост. Сега те със сигурност знаят, че техният Господ и Учител е слязъл от небето, защото се е възнесъл на небето; и че е пратен от Отца, защото се е върнал при Отца; и че е всесилен на небето, както е бил и на земята, защото Го придружават ангели и изпълняват Неговата воля. С това несъмнено знание сега е свързана и несъмнената вяра, че Той пак ще дойде, и то не както и да е, а в сила и слава, както много пъти им е говорил, и както ангелите са повторили Неговото обещание. Следователно, на тях сега не им остава нищо друго, освен ревностно да изпълнят Неговите заповеди във всичко. Той им е заповядал да стоят в Йерусалим и да чакат сила отгоре. С голяма и напълно оправдана радост, и със също толкова голяма вяра, че тази сила отгоре ще слезе на тях, те се върнали в Йерусалим.
„И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога”. И на друго място пак се казва: „Те всички единодушно прекарваха в молитва и моление…” (Деян. 1:14). След всичко това, което видели и научили, те вече не можели да откъснат ума и сърцето си от Господа, Който се бил отдалечил пред очите им, но Който именно поради това е останал още по-дълбоко насаден в душите им. Той обитавал в душите им със сила и слава, и те ликувайки славели и благославяли Бога. В тях трябвало да се всели и Светият Дух, за да бъдат съвършени хора, в които са обновени образът и подобието на Триединния Бог. За това е трябало да чакат в Йерусалим. И те чакали и дочакали. Десет дни по-късно слязъл Дух Свети, силата отгоре, върху тази първа Христова Църква, за да не се отдели от Христовата Църква чак до ден-днешен и до края на вековете. Празникът Възнесение е празник на небето, отворено за човека като нов и вечен дом. Грехът е отделил земята от небето и ни е направил земни, обърнати към земята и живеещи единствено на нея. Грехът е предателството на душата към небето. Небето е царството на вечния живот, царство на истината, доброто и красотата. Небето е пълното одухотворяване на човека, небето е царството Божие, победа над смъртта, тържество на любовта, абсолютно желание и ръководене към онова, за което е казано: “Око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат.” Всичко това ни е разкрил и ни е дарувал Христос. Нека мислено да застанем на Елеонската планина. Елеонска (или маслинена), т.е. на милостта, на мира и благоволението. Да приемем благословението на нашия Господ и Спасител и да изпълним сърцата си с Неговата милост, с Неговия мир и с Неговата благост. И да се възрадваме с цяла душа, защото Той, възнасяйки се, остава за винаги с нас. Амин!
протойерей Георги ПЕТКОВ
по тълкуванията на
Св.Николай Велимирович