Вървя си кротко по една разградска улица ,толкова съм кротък че даже не забелязвам че точно тази няма дупки(малко излъгах),и хоп отсреща ми една група ученици ,малка кавалетна орда от младежи , вървят и викат ,реват,скандират -МЕ-ХА -НО,МЕ-ХА-НО! Обедно време е ,пладне ,слънцето изумено свенливо пече..Ордата ме разминава и тътена от виковете им потъва в дъното на улицата,току някоя от свирките гали тъпанчетата ми с пискливият си гласец..
Да,идват ,идват абитуриентските дни и денонощия без нощи..Един безкраен празник на демонстративната простотия ,модната дебелащина и парвенющина.Най бедната страна в Европа нейните най – бедни жители ще хвърлят колосални пари, за да отпразнуват най великият момент в живота си до сега ,Иванчо и Марийка завършиха средното си образование !Ревете балкански лъвове,плачи от радост литературно музо..първите защото няма да ви оставят да спите кротко в зоопарка ,а и какво друго можете да правите там.Виж музата има защо да рони радостни сълзи,няма да я викат на помощ като преписват литературни пищови ,сътворявайки бисери над които да се смее народа ,а учителите да се чудят как е възможно такъв антигений да се пръкне точно в тяхното училище.
Когато моят син завършваше ГПЧЕ то имаше родителско събрание и разбирасе хора с опит в празниците свадбите и всякакви чествания предложиха една идея в два варианта ,децата да отидат да празнуват на Охридското езеро,или в Златна Прага..
И аз имах идея ,която въпреки своята конгениалност не се прие,макар че някои родители им светнаха очичките и се замислиха.Моето предложение беше да направим по един паметник на децата в някоя не толкова централна алея ,така в цял ръст,със съответни стихове и прочие вдъхновяващи рими.Така де, н е е ли велико ,не е ли уникално,даже патриотично да завършиш след толкова учене ,да получиш диплома за средно образование ,и при това без нито един получил инфарк учител,или инсулт родител.Не ,не се прие,и сега мисля че беше грешка.Може би ако бях споделил по рано тази си идея забравена от мен,ако ме бяха сецнали в главата по рано и събудили този спомен,сега щяхме да се възхищаваме на стотици склуптори поставени на най невероятните места ,според фантазията на родителите и техните на татко- мамините герои.. Е ,малко е късно сега ,но догодина… Сега ни чака да слушаме как хубаво са се научили да броят до 12,как се напиват,какви чудати моди са изскристализирали в главите им по естетика ,, изобразително изкуство и дизайн.Да почерпим от културата която се е сформирала у тях четейки класиците .Да видим доколко часовете по математика и разни други форми са ги научили да си правят сметката ,не за сметката на мама ,татко ,баба и дядо..
Сметката ,защото някои утре ще трябва да продължат да учат и да докажат че бъдещето на България са точно те ,и че цирка в който живем ,като тъжни клоуни няма да е вечен и благодарение на тях..За тези последните които не са зяпали в часовете по история и знаят какво е да си българин, каквое свободата и отговорността с която тя ни задължава, ще кажа -бъдете благословенис успешен полет към бъдещи висини!
Тодор ТОДОРОВ