Миналия петък се проведе поредната среща на Клуба за култура, който изучава чрез лекции и беседи световното изкуство. Целите на работата на този клуб са следните : 1) да си припомним това, което знаем; 2) да търсим нова информация по въпросите; 3) да споделим събрани факти; 4) да подобрим общата си култура; и най-важната цел 5) да се занимаваме с краеведческа работа. Досега сме говорили за Старите култури и цивилизации като основа за изучаване на богата история и култура на страната, където живеем. Имаме още две срещи, на които ще обсъждаме – Древна Гърция и Древен Рим. След това ще говорим само за България. Вавилонската култура – една от най-древните, води началото си от 4 хилядолетие пр. н.е. Тя оказва голямо влияние върху развитието на древните народи от Предна Азия и Античния свят. Има различни схеми на образуване на древни царства в този район. Това е една от най-простите:
1)4 хилядолетие пр.н.е. – 2300 г. пр. н.е. Ранни държави на Двуречие – Шумерско царство и Шумеро-акадско царство
2)2150 -1000 г. пр. н.е. Древен Вавилон
3) 1000 – 605 г. пр. н.е. Асирия
4) 625 – 539 г. пр. н.е. Новия Вавилон
Материалът за Междуречието (Месопотамия) беше подготвен от Мария Андреева, която е много специална жена, с висок уровен на култура. Нейният емоционален маниер беше от голяма полза за възприемането на материала. Прекрасен български език на филолог, задълбочени познания, които и дават възможността да сравнява и да анализира. Мария даваше примери и от българската история и култура. Това е много ценно за разбирането и виждането на ролята на България във всемирното изкуство и история. Мария започна своето изложение на темата с кратка географска и историческа справка на района, към който са се стремили, както номади от южната пустиня, така и планинци от север. В кървавите войни за завлядяване на района, някъде към края на 4 хилядолетие пр.н.е., тук възникват първите робовладелски държавици. Научихме повече за техните царе – деспоти и за особената роля на жреците, които не само са изпълнявали култови обряди, но и лекували, развивали астрономия, медицина, математика.
Беше подчертана ролята на едно от най-значителните постижения на шумерския народ – изобретяването на писмеността. Схематизирането на знаци от картинната писменост води до съставяне на система от клинопис. Шумерският клинопис се разпространява нашироко в цяла Предна Азия. През 2 хилядолетие пр. н. е. клинописът става международна дипломатическа система на писменост. Шумерите имали голям проблем със строителните материали, защото нямали камъкът, дървото и металите. Затова точно тука била направена прабабата на тухли от глина и вода. Отделните тухли при строежите били скрепени със самороден асфалт, изобилстващ в страната. В края на 4 и начало на 3 хилядолетие пр. н.е. възникват първите шумерски монументални сгради. Масивност и монументалност, както и в египетските сгради. Едно творение на шумерската архитектура, разпространено из цялата месопотамска територия бил «зикуратът» – молитвена кула. Той напомня много стъпаловидната пирамида на египтяните и е праобраз на «Вавилонската кула», упомената в Библията. Много интересна бе информацията за кръглата скулптура на шумерите. Нейните особености са много специфични и веднага ги познаваме – скъсени пропорции на тялото, липсата на шия и глава, приличаща на топка, умишлено големите очи. Те са далеч от реалистичния скулптурен портрет на древните египтяни, което е резултат на разликата в религиозните възгледи. Малката пластика наистина поразява и възхищава. Познаваме релефите в Древен Египет. Обаче в Месопотамия имаме нови сюжети, нов символизъм и значение. Най-старите релефи са много грубо изпълнени. В тях повече се разказва, отколкото образно се изразява. Областта, в която шумерите проявяват най-високо майсторство, е тяхното приложно изкуство. Разкопките в 1919-1928 г. край Ур дават богати находки – една арфа с инкрустации, великолепна златна глава на бик, един шлем от масивно злато, накитите, на месопотамска царица. Мария Андреева подчерта, че и тука на Балканите има доказателство за един стар свят, защото България има най-старото злато в света. Голямата месопотамска империя била наследена от Древното Вавилонското царство. Новите господари на Месопотамия установили столицата си на реката Ефрат и възприели много от архитектурните и художествени традиции на предшествениците си. Те развили шумерския свод в няколко нови комбинации и издигнали такива храмове и кули, които смайвали хората от Древния свят. Древно-вавилонците надминали шумеро-акадците с творческата си фантазия не само в архитектурата, но и в скулптурата и декоративното изкуство. Примери: висок диоритен стълб със законите на Хамураби и нови мозайки от разноцветни гледжосани тухлички с фигурите на митически чудовища. След като Древновавилонското царство достигнало до най-високата точка на своето развитие, то започнало да запада. Асирийците, диво и некултурно племе, опожарили Вавилон до основи и издигнали една от най-големите древни империи. В рабовладелското общество нямало по-жестоки господари от асирийците. Те установили столицата си на север – приказната Ниневия. Постройките им са върху големи насипи и са основно великолепни дворци, а не храмови комплекси. Пример: дворец на Саргон II в Дур-Шарукин (Хорсабад). Прекрасни са две колосални статуи на «Шеду», които охранявали двореца от зли духове. Има предположение, че крилат бик с човешка глава е портрет на самия цар. Украсата на всички асирийски дворци, състояща се главно от стенни релефи, разказва предимно за битки и ловни развлечения, много рядко за религиозни сцени. Новият Вавилон възкръсва от пепелищата като Феникс. Това бил грамаден град с три мощни крепостни стени, широк ров и бойни кули. От вратата ни Ищар към центъра на града тръгвал прочутият «Път на свещените процесии». Във Вавилон се издигали 55 храма – сред тях 90-метрова, 7-етажна «Вавилонска кула». Но онова, което най-много поразявало и впечатлявало в столицата били «Висящите градини» на Семирамида, построени от Новуходоносор, в чест на неговата любима жена.
И още веднъж искам да изтъкна емоционалното изложение на Мария, с анализ, със сравнение с български реалии, което говори за много хубава подготовка на ерудици. Много уместно било упоменаването на операта на Верси “Набуко”, в която се говори за Навуходоносор. Още един интересен факт – този град е свързан с Александър Македонски, който решава да направи древния град столица на своята световна държава, но поразен от жълта треска издъхва в един от великолепните му дворци.
Людмила ПЕТРОВА