Средната продължителност на живота у нас е най-висока в София, а най-ниска във Видин. Това показват данни на Националния статистически институт, обявени вчера.
В столицата се достигат средно до 76,2 г., докато в една от най-бедните области у нас – Видин, се живее до 72,4 г. Общо в 7 области продължителността на живота е над средната
за страната. Това освен София-град са още Смолян, Благоевград, Пловдив, Кърджали, Варна и Хасково. Прави впечатление, че това са преди всичко добре развитите икономически области у нас със сравнително по-високо ниво на здравеопазване. Влизат и Смолян и Кърджали, които от векове са известни със столетниците си.
Зле откъм средна продължителност на живота са и останалите региони в Северозападна България. С незначително по-добри показатели от Видин са Враца и Монтана. Малко се живее и в Сливен, Добрич, Силистра и Разград. (Виж картата – бел. ред.) Оказва се, че жените живеят по-дълго от мъжете във всички области у нас, но най-голяма е разликата в Сливен и Кюстендил, съответно 8 и 7,8 години. Полът се отразява най-малко пък в Кърджали – само 5,8 г. разлика.
Иначе очакваната средна продължителност на предстоящия живот на населението през периода 2012-2014 г. е 74,7 години. Спрямо предходния период (2011-2013) тя се увеличава с 0,2 г. Въпреки това България е сред страните с най-ниска средна продължителност на живота в ЕС. Незначително по-ниска е само в Литва и Латвия. Най-дълголетни пък са гражданите на Испания и Италия – съответно средно 83,2 и 82,9 г. Средната продължителност на живота на мъжете у нас е 71,2 години, докато при жените е със 7,1 г. по-висока – 78,3 години. За десет години в периода между 2004 и 2014 г. той е удължен и при двата пола с 2,1 години
Средната продължителност на живота на населението в градовете е с 2,7 години по-висока (75,5 г.), отколкото на това в селата (72,8 г.). Спрямо 2004 г. за хората в градовете увеличението е с 2,7 г., а за тези в селата – с 1,5 години. Със 7,9% се е увеличила средната заплата за година На депутатите обаче ще падне със 183 лв.
ТИХОМИР ГЕНОВ
859 лв. е средната заплата у нас за първото тримесечие, съобщи вчера Националният статистически институт. За година увеличението е със 7,9 на сто. През март за първи път е мината и психологическата граница от 2000 лв. за средна заплата в някои от икономическите сектори. В “Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” вече получават средно по 2079 лв. месечно. В този сектор влизат мобилните оператори, рекламните агенции и др. Най-нископлатени пък са били в хотелиерството и ресторантьорството – средно 586 лв. Иначе като цяло значителен ръст имат заплатите в частния сектор – с 9,4% за година, докато в обществения увеличението е с 4,5 на сто. Общите средни възнаграждения по месеци са 856 лв. за януари, 839 лв. за февруари и 882 лв. за март. Въпреки това според данните излиза, че основното депутатско възнаграждение трябва да падне със 183 лв. до 2703 лв. Причината е, че то е равно на 3 средни заплати на база последния месец от тримесечието в публичния сектор. За март възнаграждението е 901 лв. при 962 лв. за декември. На пръв поглед има парадокс, че заплатата на депутатите пада при ръст на средната, но причината е, че все още масово в държавния сектор се раздават бонуси и 13-и заплати през декември. Затова и за този месец средното ниво на възнагражденията скача значително. Заради намалението на депутатската заплата падат и свързаните с нея – на премиера, министрите и президента.
Голям ръст на разходите за дома и здравето
Разходите на домакинствата у нас през първото тримесечие са се увеличили с 6,8% на годишна база, а доходите – само с 0,8 на сто. Те са били съответно 1099 и 1187 лв. Най-голям ръст има на разходите на човек от домакинството за поддържането на дома и битовите сметки за ток, вода, парно. Те се увеличават със 17,5 на сто от 173 на 203 лв. Следват rазходите за здравеопазване, които са се повишили с 13,3 процента. Харчовете за транспорт и съобщения пък нарастват с 9,2 на сто от 121 на 132 лв. Българинът дава с 6,1% повече пари и за алкохол и цигари. Разходите за облекло и обувки остават почти без промяна. Само при харчовете за храна има намаление с 2,6 на сто – от 348 на 339 лв. Все пак те остават с най-висок дял от всички разходи – около 1/3. От началото на годината са отчетени и промени в потреблението на основни храни. По-съществено намаление има на консумацията на хляб и тестени изделия, яйца, прясно мляко и зеленчуци. (Виж графиката – бел. ред.)
Безработните по-малко с 1/5
С почти 20 процента е намалял броят на безработните у нас за година, съобщи вчера НСИ. През първото тримесечие на 2015 г. те са били 349 200. Коефициентът на безработица пък е паднал до 10,6 на сто. От всички без постоянна работа 13,7% са висшисти, 51,8 на сто са със средно образование, а 34,5 процента – с основно или нямат. Продължително безработни, тоест над 1 година, са 206 900 българи, или 59,2 на сто от всички без препитание. Коефициентът на т.нар. младежка безработица на лицата между 15 и 29 навършени години е 16,9%. За 1 г. и по този показател има намаление от 3,9 процентни пункта. 191 000 българи пък нито работят, нито си търсят работа. Причината е, че не вярват, че ще си намерят. Те се водят от статистиката като “обезкуражени лица”. Логично със спада на безработицата се отчита ръст в заетостта. С постоянна работа са 2,949 млн. българи. Това са 47,7 на сто от броя на населението на 15 и повече години. В сравнение с първото тримесечие на 2014 г. относителният дял на заетите се увеличава с 1,2 процентни пункта. В сектора на услугите работят 1,886 млн. души, в индустрията – 878 хил., и в селското стопанство – 184 600. От всички заети 3,8 на сто са работодатели, 7,7% са т.нар. самостоятелно заети, а 87,9% са наети работници и служители. Общият коефициент на заетост за населението между 15 и 64 г. е 61 на сто.
www.24chasa.bg