Балчишките зрители видяха възторгнати предизвикателствата на любовта в оперетата „Графиня Марица”. Тя е една от двадесетте музикални творби на унгарския композитор Имре Калман /1882-1953/, създадена през 1924 г. Веднага следва премиера в София през 1925 г. и точно след 90 години бе на сцената на балчишкото читалище „Паисий Хилендарски – 1870”. Постановъчната версия и режисура е дело на Марио Николов, което ни навява възкресени спомени за романтика, нежност и интимност, по свой начин предизвиква загадъчност и любопитство. Толкова много герои, като графиня, принц, барон, княгиня, не бях виждал на едно място, дори в приказките на вълшебниците Братя Грим. Нежната мелодична последователност ни въвежда в света на съкровената романтика и мигновеността на чувствата ни провокира. Още в началото, след предсказанието на циганката Маня /Людмила Михайлова/, усещаме пророчеството, което е съизмеримо с вечността – символ на любовта. Управителят на имението на графиня Марица – Бела Тьорьок в последствие се оказа граф Тасило /Пеньо Пирозов/, който е принуден, избягвайки фалита на своето графство, да заработи зестра на своята сестра Лиза /Биляна Данаилова/, която внезапно пристига с графиня Марица, като нейна приятелка за годежа и с неизвестния никому граф Коломан Жупан /Йордан Христозов/. Графиня Марица /Валентина Корчакова/ от 2007 г. ни поднася талантливо тази роля, наред с много други в българските национални опери. Тя е с най-много участия в балчишките „Дни на класиката”. Сега тя ни зареди с вяра в нещо зараждащо се хубаво. Тя излъчва аромата на коприна и кадифе, чувственост и природен аристократизъм, които мощно въздействат върху съзнанието ни. Огненият Коломан Жупан, изненадан от предстоящия си годеж с графиня Марица, с най-веселият и оптимистичен тон ни напомни, че човек никога не трябва да се разминава с мечтите си, дори изпаднал в комична ситуация. Малката Лиза, нежна и затрогваща, научава за братското съчувствие, за усилието му да и осигури бъдеще, харесва Жупан и хитро го приобщава към себе си, следвайки любовния си порив.
С дуетите на Пирозов и Корчакова съпреживяхме провокациите на любовта, копнежа за щастие. В реалния живот Валентина Корчакова е отскоро омъжена за цигуларя Александър Миролесков от „Спирит Ансамбъл”, също познат от „Дните на класиката” в Балчик. Талантливо изигра своята роля приятелят на графиня Марица – Мориц Популеску /Петър Тихолов/. Той ни внуши силата на тайнството, наречено приятелство. Въобще нещо, рядко срещано в днешно време.
Трите действия на оперетата ни показаха живописното, пластично изживяване ролите на героите. Запомнихме техния тембър, отчетлива дикция, интонационно звучене, в пълен унисон с музикалния съпровод на оркестрантите, водени от диригента – постановчик Иван Кожухаров и концертмайстора Йордан Ковачев. Огненото и авторитетно сценично присъствие, излъчващо целеустременост, оптимизъм и омиротворяваща пълнота на княгиня Худенщайн /Сребрина Славова/ ни изпълни с удоволствие. Оперетата „Графиня Марица” Имре Калман насища с унгарски национални мотиви, унгарските песенно-танцувални чардаши, хумор и сатирични елементи. Балетът бе прекрасно допълнение към цялото оперетно въздействие върху зрителите. Отличиха се балерините Яна Бъчварова, Анета Стаматова, Лора Пехливанова, които демонстрираха единоначалие на възторжения устрем на живота с необходимата изящност и съвършенство. Отличителни бяха сценичните косми със свежия си вид и красота, с доброто си ушиване. Това го забелязах и в гардероба на балета „Лешникотрошачката”, представен в Балчик в края на миналата година от проф.Мехмедов. Този път разбрах, че за това се грижат шивачките Димка Русева, Кичка Грозева и Магда Галчева.
Накрая, запленени от разплетената любовна интрига, бяхме обхванати от чаровното любовно чувство, от всички измерения на любовта, която покорява. Това сполучливо ни внуши колективът на Бургаската опера, водени от Александър Текелиев и „будното око” – Виолета Гуджева. Дай, Боже, повече такива сърцати директори на всички опери в България! Като реминисценция на казаното д тук ще прозвучат думите на богатата леля княгиня Худенщайн: „Не говорете, деца! Само в оперетите ще почувствате как говорят сърцата, а думите са излишни, за да запазим вярата в себе си и между себе си, за да бъдем отново заедно и следващия път!… „
Георги ЙОВЧЕВ