Седнах на най-крайната маса в близкото барче и си поръчах една голяма мускатова. Не съм пияч ама на, препи ми се. Нямаше много посетители. Около пет, шест човека само. През три маси от мен, две млади жени пиеха кафе и сладко си бъбреха. Децата им, долу горе по на три годинки, щъкаха около масите. Играеха си. До жените, на друга маса, седяха мъжете им. Познавам ги. Бяха от местните. Явно водеха много важен разговор, защото нито посягаха към пиенето си, нито поглеждаха настрана.
Отпих една глътка и се замислих. Закъсвах сериозно. Търсех работа за през зимата, но не можех да намеря. Просто в малкия град нямаше. То вече и през лятото е така, но все пак тогава има по-големи шансове.
Наистина, имах още един занаят. Занимавах се от доста години с касаплък и ме търсеха хората. Нали съм уж в сферата на услугите! Добър занаятчия бях, защото и за това се иска умение, пък и вече по новите стандарти имаше изисквания. Ни едно прасе не трябваше да си замине ей тъй, обидено. Затова, когато ги подготвях за паралелния свят, оставях ги с пълно гърло и на всеослушание да заявят, че си тръгват щастливи и тогава пристъпях към действие. За тази зима бях ощастливил вече десетина, но само от това живее ли се? Временна работа. То не останаха и такива, дето отглеждат животни, защото и в това няма сметка.
Гледам… сега много бягат в чужбина. Да, ама и за там пари трябват. За документи, за път, за храна, за квартира, а ако ги нямаш, пак си гинеш за едното чудо. Ако пък ги имах тези пари – за какво ми е да отивам там, по чуждите краища и при чужди хора! А бе …омагьосана работа!!!
Докато прекарвах през акъла си тези проблеми, едното от децата изплака. Ударило ли се, одраскало ли се беше не знам, но на пръстчето му се появи кръв. Майките скочиха. Бащата, мъж канара, също се спусна към детето си, но щом зърна кръвчицата, му прилоша. Побеля като платно и ако не бях се спуснал да го подпра, щеше да се просне на пода. Понапръсках го с вода, да се съвземе и му се зачудих. Как може, от една драскотина с малко кръв по нея да се размекне такъв! Чудех му се, не за друго, а защото знаех, че и той е касапин. Нямате представа по колко кожи одираше само от тези, дето му работеха… Вярно е, че по тези кожи не се виждаше кръв, но за мен си беше все то. Сигурно никога не се е замислял, че и на някого друг може да му прилошее и да припадне. Какво му пукаше! Нали капеха пари…. Хм! Уж колега!? Ха сега, иди кажи, че в бранша ни няма по-добри от мене. Ха де!

Едикойси
БРАНШОВИКОВ