Та­ка е оза­г­ла­ве­но изя­в­ле­ни­е­то на уп­ра­ви­те­ля на Ин­с­ти­ту­та за мар­ке­тинг и со­ци­ал­ни из­с­ле­д­ва­ния „МВМД” Ми­ра Ра­де­ва в се­д­ми­ч­ния ве­с­т­ник „Се­дем” от 3.ІХ.2010 г.”Уп­ра­в­ле­ни­е­то на Иван Ко­с­тов – ка­з­ва тя – има шанс да се ока­же не­до­с­ти­жим ета­лон спря­мо сле­д­ва­щи­те. Той има­ше ку­раж и во­ля да про­ве­де те­ж­ки ре­фор­ми.

Спом­ня­ме си, че уп­ра­в­ле­ни­е­то на Иван Ко­с­тов пла­ти мно­го ви­со­ка це­на за то­ва, че ка­те­го­ри­ч­но пое по пъ­тя на ри­с­ко­ве­те, ко­и­то до­ве­до­ха до па­да­не на рей­тин­га и до сли­за­не­то от вла­ст­та. Не мо­же да се от­ре­че, че той си свър­ши ра­бо­та­та към он­зи мо­мент, не­що, ко­е­то за жа­лост не ви­ж­да­ме се­га.” Къ­де бя­ха те­зи по­зи­ти­ви през те­зи 10 го­ди­ни след то­ва, ко­га­то бе­ше охул­ван, че е ог­ра­бил дър­жа­ва­та? Мно­го хо­ра се­га ще се про­бу­дят и ще осъ­з­на­ят гре­ш­ка­та си, че са по­вяр­ва­ли на лъ­жи­те за Иван Ко­с­тов. Це­на­та на осем­те из­гу­бе­ни го­ди­ни се опи­т­ва да пре­с­ме­т­не жур­на­ли­с­тът Жа­к­лин Ми­хай­лов в по-до­л­на­та ста­тия на съ­ща­та стра­ни­ца от съ­щия ве­с­т­ник. „Из­гу­бе­ни от гле­д­на то­ч­ка на ико­но­ми­че­с­ки про­г­рес, на раз­ви­тие с цел пре­о­до­ля­ва­не на изо­с­та­ва­не­то от дру­ги­те ев­ро­пей­с­ки стра­ни, във вся­ко обя­с­не­ние, във все­ки до­вод и ар­гу­мент се про­к­ра­д­ва те­за­та, че стра­на­та е спря­ла своя вър­веж с из­бо­ра на Си­ме­он Са­к­с­ко­бург­го­т­с­ки. Ка­то хи­п­но­ти­зи­ран сле­пец се юр­на то­зи на­род да гла­су­ва за не­го, но ка­к­то се ка­з­ва – един миг не­в­ни­ма­ние и цял жи­вот стра­да­ние. На пра­к­ти­ка то­ва, ко­е­то за­по­ч­ва през 1997 г. пра­ви­тел­с­т­во­то на Иван Ко­с­тов и вър­веж с ус­ко­ре­ни тем­по­ве го­ди­ни е би­ло сто­пи­ра­но ка­то фи­ло­со­фия от сле­д­ва­щи­те две пра­ви­тел­с­т­ва. Днес Ста­ни­шев про­дъл­жа­ва да се хва­ли как вди­гал по­с­то­ян­но пен­си­и­те и сре­д­на­та за­п­ла­та. Да, но въ­п­ре­ки то­ва бъл­га­ри­те взе­мат трой­но и че­т­вор­но по-мал­ко от ев­ро­пе­е­ца.” Все по­ве­че хо­ра ка­то Ми­ра Ра­де­ва, ще се про­бу­дят и ще си спом­нят, че пра­ви­тел­с­т­во­то на Иван Ко­с­тов вди­га­ше пен­си­и­те и за­п­ла­ти­те по два пъ­ти в го­ди­на­та с 10 %. /об­що 20 %/. Все по­ве­че вдо­ви­ци и вдо­в­ци ще си спом­нят, че 20% от пен­си­я­та на по­чи­на­лия се от­пу­с­на­ха ка­то до­ба­в­ка към жи­вия, пак при то­га­ва­ш­но­то пра­ви­тел­с­т­во, си­гур­ни­те 13-та и 14-та пен­сия и за­п­ла­та, и то пъл­ни, пак при Иван Ко­с­тов. Ка­к­ви са по­ра­же­ни­я­та на из­гу­бе­ни­те 8 го­ди­ни? – про­дъл­жа­ва Ж. Ми­хай­лов. От­съ­с­т­вие на ре­фор­ми в об­ще­с­т­ве­ния се­к­тор, в здра­ве­о­па­з­ва­не­то, в со­ци­ал­на­та сфе­ра. Бъл­га­ри­нът всъ­щ­ност не по­лу­чи те­зи при­до­би­в­ки, за­що­то ко­га­то има­ше из­бор през 2001 г., си по­же­ла да бъ­де из­лъ­ган. Раз­къ­с­ван ме­ж­ду спо­ме­на за без­ме­те­ж­но­то ми­на­ло и си­гур­но­ст­та при Бай То­шо и тру­д­ния път на въ­т­ре­ш­на­та про­мя­на при ре­ал­на­та па­зар­на ико­но­ми­ка на Ко­с­тов, той се спря на въз­мо­ж­но­ст­та, на ва­ри­ан­та – чу­до­то на Си­ме­он.” Бъл­га­ри­нът за­б­ра­ви ре­п­ли­ка­та на са­мия Ко­бург­го­т­с­ки при при­е­ма­не­то на вла­ст­та от Ко­с­тов, че ле­т­ва­та е вди­г­на­та мно­го ви­со­ко. „Днес, 8 го­ди­ни по-къ­с­но, то­зи на­род е на дъ­но­то. В не­въз­мо­ж­но­ст­та си да при­д­ви­жи дър­жа­ва­та на­пред в ико­но­ми­че­с­ко­то раз­ви­тие, дне­ш­но­то пра­ви­тел­с­т­во се упо­ва­ва на ня­ка­к­ва ста­бил­ност. Та­зи ста­бил­ност, оба­че, гра­ни­чи с ек­зи­с­тен­ц­ми­ни­му­ма и е на ръ­ба на пре­в­ръ­ща­не­то на чо­ве­ш­кия ин­ди­вид в со­ци­о­пат.” Пра­ви­тел­с­т­во­то на Б. Бо­ри­сов до­й­де пак с го­ля­ма еу­фо­рия, с го­ле­ми на­де­ж­ди и обе­ща­ния, по­до­б­но на Си­ме­он, но то не ус­пя да се до­б­ли­жи до ко­е­фи­ци­ен­та на по­ле­з­но дей­с­т­вие на пре­ди­ш­но­то дя­с­но пра­ви­тел­с­т­во от 1997-2001 г.
На хо­ри­зон­та се за­да­ва но­ви­ят ме­сия в ли­це­то на Ге­ор­ги Пър­ва­нов. Не дай си, Бо­же, на­ши­ят на­род да се втур­не на­но­во ка­то сле­пец. На­дя­вам се то­зи път то­ва да не се слу­чи. Не­ка не за­б­ра­вя­ме по­ли­ти­че­с­ка­та био­г­ра­фия на то­зи чо­век, об­вър­за­но­ст­та му с те­зи, на ко­и­то дъл­жим из­гу­бе­ни­те на­п­ра­з­но го­ди­ни. Те­зи хо­ра ня­мат ро­ди­на, те са хи­п­но­ти­зи­ра­ни от Мо­с­к­ва и за­щи­та­ват не­й­ни­те ин­те­ре­си. Не­ка се про­бу­дим вси­ч­ки ка­то Ми­ра Ра­де­ва и се вър­нем от­но­во в пра­вил­ния път. Къ­де­то бя­х­ме до 2001 г.

Иван МАЛЕВ