Провеждане на литературно четене в библиотеката на НЧ “Паисий Хилендарски” Балчик
с ученици от клуб “Приятели на книгата” и членове на Литературен клуб “Йордан Кръчмаров” Балчик.
фото: Николай МИРЧЕВ

И тази година Маратонът на четенето се превърна в празник на хората, които четат. Време, в което отново се заговори за отношението към книгата, за авторите, за мисията на библиотеките, утвъждаващи любовта към знанието и натрупваната с поколенията мъдрост като най-висша духовна ценност. Отговорна е ролята на библиотекаря, който е не само техническо лице, а посредник между книгата и читателя. Това е ръководно начало в работата на Иванка Томова, Марияна Радева и Магдалена Върбанова.
Библиотеката към НЧ „Паисий Хилендарски 1870” град Балчик се включи активно и в тазгодишния десети Маратон на четенето. На 22 април бе осъществена съвместната идея на библиотеката и балчишкия литературен клуб да се проведе литературно четене с участие на деца от клуб „Приятели на книгата”, с ръководител Марияна Радева. Всички присъстващи прочетоха стихотворения от поета Йордан Кръчмаров, а други споделиха мисли за неговото творчество. Подредената изложба с материали от периодичния печат, неговите стихосбирки, запознават с живота и творчеството на поета, станал патрон на балчишките литератори.
Като слушахме как децата от клуба „Приятели на книгата” четат изразително подбраните от тях стихове на поета Йордан Кръчмаров, се замислих върху един много дискутиран в последно време проблем – четивната грамотност. Съгласна съм със становището, че в настоящите учебни програми е заложено усвояване на много фактологичен материал, свързан с обучението по български език и литература, а малко се работи за усвояване на четивната техника. Затрудненията идват от факта, че децата не разбират текста и не могат да боравят с информацията, която е поднесена сложно и неразбираемо за възрастта им. Как тогава да четат обемистите учебници, пълни с професорски изрази?
За да развива един млад човек четивната си грамотност, трябва да има мотивация и да отчита полезността от четенето.
Благоприятно поле за работа е не само училището и семейството, но и библиотеката. Съществуващите форми на работа с децата трябва да се множат и да застъпват изразните средства, които подпомагат четивния процес . Стига да има разбиране, желание и време.
Принадлежа към едно поколение, за което книгата бе на почит и уважение. Този интерес си остана и до днес, макар че интересите се промениха, според обстоятелствата и времето. Спомням си как си разменяхме книги. Вълнувахме се от героите и техните преживявания. В книгите търсихме примери за подражание. Още в начална възраст ни учеха да не четем повърхностно, а задълбочено. Да си водим старателно и редовно читателски дневник. Изграждаха у нас навици за опазване на книгата и постепенно формираха с участието на библиотеката читателския ни вкус. Утвърждаваха убеждението, че е полезно да се чете, защото книгата, подобно на живота, отразява в художествени образи живия, многообразен и противоречив живот. П.Р.Славейков нарича книгата „водител умний”, който насочва към благородни мисли и чувства.
В навечерието сме на най-светлия празник – 24 май, когато ще си спомним за нашите първи учители, на които ще отдадем почит и уважение. Такава дължим и на библиотекарите, които на 11 май имат професионален празник. Нека техните усилия за формиране на читателските интереси и култура продължат да се развиват.
В заключение искам да подчертая чрез тази мисъл и моето отношение към книгите:
„Ако ми хвърлят пред краката венците на всички царства и поискат срещу тях книгите и любовта ми към тях, аз с желание бих отхвърлил всички вещи.” – казва Франсоа Фенелон, френски писател-академик, живял през 17 век.

Стела ДАКОВА -СТОЯНОВА