Членове на литературните клубове в Балчик и Каварна
заедно празнуват Великден и дискутират с протойерей Георги Петков
каква е човешката и християнската вяра.
Фото: Маруся КОСТОВА

През Светлата седмица, бележеща дните от Великден до Томина неделя, членовете на Литературния клуб „Йордан Кръчмаров” Балчик, с ръководител Николай Мирчев, се подготвиха за среща-дискусия „За Вярата” с протойерей Георги Петков и домакинство на гостите от Литературния клуб на град Каварна, водени от Анна Томова.

Срещата се състоя в Шахматния клуб, където балчишките литератори се събират ежеседмично и обсъждат проблеми на родната и световна литература, четат свои и чужди произведения.
Всички бяха притеснени от това, че в областта на вероучението, постулатите на Християнската църква и православните празници са доста невежи. Разбира се, по-смелите каварненски литератори отчетоха, че това се дължи на налагания по времето на социализма атеизъм и забрана ходенето на църква. Дори бе прочетен запомнящ се разказ на тази тема от Веселина Щерева. По детски вълнуващо бе есето на Димитър Борисов.

Протойерей Георги Петков говори уверено и убедително за ролята на православната църква,
за нуждата на всички хора да отправят молитва към Бога, в когото да вярват искрено,
за човешката необходимост от силна вяра, която да крепи надеждата ни за утрешния ден,
за щастието на децата и държавата ни.                                                                         Фото: Маруся КОСТОВА

Протойерей Георги Петков ни увлече за повече от час със своите лични и канонични разсъждения за Вярата на християните и нейната сила. Сила, която поддържа живота и надеждата на хората, която ги прави устойчиви и им осмисля битието. Наложи се въпросът: „Какво е човекът без Вяра?” Безверниците или неверниците днес преобладават в обществото и затова човешките ценности са занемарени. Най-напред трябва да върнем във възпитанието на хората вярата в църквата, която винаги е била фактор за силната държавност. Да възпитаваме дълбоко уважение към ценните качества, които да се стремим да постигнем.

Интересна дискусия се получи, когато отец Георги каза, че Господ дава прошка на всички, които искрено се покаят. Стела Дакова попита защо винаги се е обръщало внимание на молитвата. Колко важна е тя! Отец Георги подчерта облагородителното въздействие на молитвата върху характера на човека, за успокояване на неговата психика, за окриляването му с надежда.
Говори се и за това защо Христос се приема и нарича Спасител на човешкия род.
Свои произведения, посветени на Великден, на нашата Християнска вяра, прочетоха: Енчо Димитров, Веселин Романов, Георги Йорданов – Гого, Надя Митева, Иван Статев, Пенка Димитрова от Балчик и каварналиите Димитър Борисов, Керанка Далакманска, Анна Томова, Веселина Щерева и Мими Стайкова. Тя силно ни трогна със стихотворението, посветено на брат и Цецо Стайков, пилот в Балчик, който изживява самолетна катастрофа, но остава жив, за да продължава да лети нагоре и на високо към своите мечти, в сърцето си скътал неизменната обич на сестра си.
Голямо настроение на срещата създадоха сем.Бистра Велчева и д-р Михран Санджакян,
Цонка Сивкова, Параскева Атанасова, сем.Росица и Валентин Шалтеви, Светлана Иванова, Людмила Петрова и главният организатор на срещата – Николай Мирчев. Козунак, сладкиши и боядисани яйца красиха трапезата. Последваха красиви великденски поздравления, в мерена и в немерена реч. По предложение на отец Г.Петков изпяхме „Многая лета” и „Христос възкресе из мертвых….” С духовното присъствие на протойерей Г.Петков на тази среща, след неговото убедително силно слово, ние сякаш се почувствахме по-близо до Бога и неговата обич към човешкия род.

Маруся КОСТОВА