Ви­на­ги, ко­га­то чо­век си по­ми­с­ли, че про­с­то­ти­и­те в уп­ра­в­ле­ни­е­то на дър­жа­ва­та ни са уда­ри­ли дъ­но­то, се слу­ч­ва не­що, ко­е­то го оп­ро­вер­га­ва. Не­о­г­ра­ни­че­ни­те въз­мо­ж­но­с­ти на глу­по­ст­та тук се ви­х­рят с пъл­на си­ла и ня­ма ни­ка­к­ви при­з­на­ци, че ня­кой ще им сло­жи спи­ра­ч­ка.
По­ре­д­ни­ят се­ри­ал от са­га­та „На­ше­то пра­ви­тел­с­т­во ще ви оп­ра­ви” те­зи дни се на­ри­ча „По­д­с­лу­ш­ва­не” и след пи­ло­т­ния си брой, ве­че на­би­ра ско­рост. Гла­в­ни­ят ге­рой Ва­ньо Та­нов го­во­ри ли го­во­ри по те­ле­фо­на все с ви­д­ни пре­д­с­та­ви­те­ли на уп­ра­в­ля­ва­щи­те от ГЕРБ. 

По­щен­с­ко­то гъ­лъ­б­че Яне Янев но­си за­пи­си­те на раз­го­во­ри­те във в – к „Га­ле­рия”, кой­то пък бил со­б­с­т­ве­ност на един бъ­дещ кан­ди­дат- пре­зи­дент и бивш бан­дит, на­ри­чан със стра­хо­по­чи­та­ние „Тра­к­то­ра”.След ка­то Па­т­ра­ш­ко­ва и Да­ч­ков ог­ла­сят по­лу­че­на­та от гъ­лъ­б­че­то фла­ш­ка, вси­ч­ки ме­дии за­по­ч­ват да по­в­та­рят по­д­с­лу­ша­ни­те раз­го­во­ри. Хо­ра­та слу­шат, гле­дат, оча­к­ват ня­ка­к­ви по­с­ле­ди­ци за­ра­ди яв­ни на­ру­ше­ния на за­ко­ни, зло­у­по­т­ре­би с власт, не­до­пу­с­ти­мо из­ти­ча­не на ин­фор­ма­ция, но ни­що не се слу­ч­ва. По-то­ч­но, слу­ч­ва се, но не ка­к­во­то оча­к­ват. Та­нов и Дян­ков, ко­и­то пре­д­ния ден са спо­де­ли­ли по­ме­ж­ду си, че Цве­та­нов по­к­ро­ви­тел­с­т­ва и сла­га ча­дър вър­ху на­ру­ше­ни­я­та на оп­ре­де­ле­ни фир­ми и хо­ра, на дру­гия ден се явя­ват  пред пу­б­ли­ка­та пре­гър­на­ти и ус­ми­х­на­ти. Се­га мо­жем да ча­ка­ме Та­нов да се сни­ма пре­гър­нат  с Мен­да Сто­я­но­ва и Ис­к­ра Фи­до­си­е­ва, за­що­то не­за­ви­си­мо от оп­ла­к­ва­ни­я­та си в за­пи­са­ния те­ле­фо­нен раз­го­вор, че му ока­з­ват на­тиск и ка­д­ру­ват в ми­т­ни­ци­те, на пря­ко жур­на­ли­с­ти­че­с­ко за­пи­т­ва­не, той от­го­во­ри, че е нор­мал­но те да се ин­те­ре­су­ват от про­те­же­та­та си. На­ли тря­б­ва­ло да се от­чи­тат пред из­би­ра­те­ли­те си кол­ко хо­ра от пар­ти­я­та си са ус­пе­ли да на­з­на­чат на ра­бо­та. И то­ва ако е нор­мал­но, здра­ве му ка­жи. С та­ко­ва ми­с­ле­не да се на­з­на­ча­ват хо­ра по при­я­тел­с­ка и пар­тий­на ли­ния, све­с­т­ни­те спе­ци­а­ли­с­ти или на­пу­с­на­ха стра­на­та, или ча­кат да до­й­де тя­х­на­та пар­тия на власт, че да по­лу­чат шанс за ра­бо­та.
Ко­га­то ед­на дър­жа­ва се уп­ра­в­ля­ва от ми­ли­ци­о­не­ри, чен­ге­та и до­но­с­ни­ци, ко­га­то про­с­то­ва­ти, но ус­та­ти лел­ки ог­ла­вя­ват пар­ла­мент и пар­ла­мен­тар­ни ко­ми­сии, ко­га­то ми­ни­с­тър-пре­д­се­да­те­лят смя­та, че по­д­с­лу­ш­ва­не­то е на­чин за бор­ба с ко­ру­п­ци­я­та, ко­га­то де­пу­та­ти твър­дят, че ис­кат да ги по­д­с­лу­ш­ват в име­то на си­гур­но­ст­та – най-ло­ги­ч­но е „ухо­то” да ста­не герб на Бъл­га­рия, а „Зла­т­на­та слу­шал­ка” – най-ви­со­ко­то дър­жа­в­но от­ли­чие.

Юлита ХРИСТОВА